Конкурси |Книги |Бюлетин |Снимки |Видео |Забравена парола
Начало Пътеписи Докосване до Лещен и Ковачевица
Докосване до Лещен и Ковачевица

 

Слънчевото декемврийско утро и неуморното дяволче в мен на скитница ме подканят да използвам последния топъл уикенд преди истинската зима и да посетя някое красиво кътче. Отдавна искам да отида до Лещен и Ковачевица – две български селца, за които съм слушала много възторжени слова от хора били там. И така взела решение точно днес да отида там нищо не може да ме спре. Остава само да навия половинката. А това никак не е лесно – все пак за него далеч по-приятно е висенето с часове пред компа, потънал във виртуалния свят, отколкото обикаляне по сокаци и камънаци заедно с една дива коза като мен. След доста мрънкане успявам да го отлепя от монитора и да потеглим към Лещен.

И така ето ни и нас на път – посока село Лещен. Селото е разположено върху южния склон на Западните Родопи на около 200 км от София и около 20 км от Гоце Делчев. Пътят е в много добро състояние и е удоволствие да се шофира, спокойно е - коли почти няма. Само дано не ви прилошава от завои (както на мен), че тук са в изобилие....Пътят ни преминава през изключително живописен район след Банско по поречието на Места. Планината е изключително красива в есенни краски, редуват се малки и големи скалисти хълмове и разбира се много завои, защото се изкачваме нагоре. По пътя преминаваме и през едно уникално циганско гето - циганската махала на село Марчево. Малчугани играят боси по улицата, ромки зяпат колата ни, а възрастни цигани се суетят около коне и магарета. По улиците са прострени дрехи – изпокъсани и износени. Къщурките са схлупени и с изпочупени прозорци, на много места липсват врати дори. Ненавсякъде има електричество. Всичко тъне в невероятна мръсотия и мизерия – това е едно забравено от Бога и от политиците ни място.

 

Малко след циганското гето, след спиращата дъха гледка от високото пред нас и след един завой се показват накацалите по склоновете бели къщички на Лещен.

Лещен е съвсем малко селце – има не повече от 30-ина къщи. Тук всичко е правено от камък - улиците, дуварите, къщите, покривите ...Покривите на къщите са от тикли - тук разбрах какво значи тази дума - дялан камък. Докато пътувахме с колата на доста места встрани от шосето видяхме наредени палети с тикли. Явно това тук е един от малкото източници на прехрана за местните хора. От скалите около реката стават чудни плочи, които се цепят на тънко, за да се използват за керемиди, а дебелите плочи - за настилка на дворовете. На много места палетите кротко чакаха своя купувач без надзор само с издраскан с големи цифри мобилен номер. Е видяхме и здрави момци, които сечаха камънаците.

 

От Лещен се открива невероятна гледка към Пирин. Намираме се пред местната кръчма – добреизглеждаща поддържана постройка с дървени маси и столове отпред. Срещу нея е църквата – в много окаяно състояние и заключена с катинар. Никъде не виждам името и – само надпис с година – 1836. В двора на църквата има порутена изгоряла постройка. Гледката е доста смразяваща – неработеща църква, порутена постройка пред нея с останки от разбити стъкла, обгорели дърва и мръсотия....... Отсреща е кметството – естествено и то с голям катинар. Изкачвам се по уличката над църквата между къщите. Улицата е калдъръмена с изобилие от кал. Къщите изглеждат порутени и изоставени. Цари невероятна тишина...Студено е защото е планина, но единствено от кръчмата се вие огън над комина. Някъде бях прочела, че тук живеят 9 души. Но в момента докато се разхождам, без да срещна никаква жива душа имам чувството, че се намирам в призрачен град.

Може би очаквах повече от Лещен и сега се чувствам разочарована, че тук тъне такава занемареност и пустота.

Отправяме се към Ковачевица. Пътят продължава да се изкачва нагоре. Минаваме през помашкото село Горно Дряново, където съм поразена от супертесния път, липсващия асфалт и изобилието от военна техника - камиони и джипки пред къщите на местните. Пред нас по шосето мудно вървят крави и овце, които ни най-малко не се смущават от колата ни и ние спираме за да ги изчакаме. За нашата кола този път е истинско изпитание, но все пак се справяме с офроуд-пътешествието благополучно и скоро пристигаме в Ковачевица. На външен вид тук много прилича на Лещен – същите каменни покриви, старинни къщи и много, много красива природа наоколо. И тук църквата и кметството са затворени. Разхождаме се по уличките, съзерцавайки високите каменни и дървени къщи някои от които са строени преди няколко века. Туристи няма, но срещаме местни хора, които дружелюбно ни поздравяват. Разходката ни отвежда до стара порутена голяма къща, която всеки момент може да падне. На нея гордо стои надпис “Сградата е паметник на културата. Охранява се от държавата.” явно останал от времето когато Ковачевица е била обявена за архитектурен резерват. Тъжно ми става като гледам как се руши един дом. Виждам табелка и стрелка с надпис кръчма “Братята”. Ужасно ми се пие кафе и краката сами ме отвеждат там. В кръчмата ни посреща приветливата стопанка, която веднага предлага да ни нагости с вкусни домашни лакомства. И така аз не устоявам на домашно кисело мляко с домашно сладко от боровинки, а половинката си взима домашна лимонада, която има вкус като от детството ми. Оглеждам стените в виждам географска карта на България на три морета, портрети на Гоце Делчев, Яне Сандански и други известни воеводи, пищови, ятагани и стари пушки от времето на Балканските войни. Има и снимка с автограф на Григор Вачков.

Заговаряме се с жената и тя ни разказва с любов за селото, как тук са снимани навремето доста български филми като “Мера според мера”, как живеят в сговор двамата братя със семействата си, с 5 деца, как това са единствените деца в селото, всички останали са възрастни хора. Децата учат в Гоце Делчев и има стройна организация – в понеделник децата с едната майка потеглят към Гоце Делчев с приготвени изпрани и изгладени дрешки за през седмицата. Там живеят до петък когато вечерта се връщат в Ковачевица. През това време другата майка се грижи за механата и четирите възстановени къщи за гости. На следващата седмица двете жени разменят ролите си. Братята са си прокарали вода от планината, използват камините за отопление, готвят на газ. Попитах жената за изгорялата постройка в двора на църквата в Лещен и тя ми разказа, че това е било кръчма, която се е запалила миналата есен и е изгоряла. Странно ми се видя кръчма в двор на църква, но....нови времена, нови нрави. Попитах и за затвореното кметство в Ковачевица. Жената се изказа доста неласкаво за кметицата. Попитах и за екопътеките в района, защото на няколко  места бях видяла табелки. Ентусиазмът ми бързо бе попарен – обясни ми че от европарите за екопътеки в размер на 150 000 евро само табелите са направени. Иначе по самите екопътеки няма нищо – веднага ни даде за пример екопътеките в Стара планина с изградени мостчета, пейки и масички за отдих, перила за по-лесно придвижване....А тук няма подобни неща. На въпроса ми за почти срутената постройка до кръчмата им ми разказа, че къщата има трима собственици и те не могат да се разберат помежду си. Единия искал да си продаде дела, но на много висока цена и нямало желаещи. Затова всичко се руши. Всичко това навява една тъга в мен...Дали така ще продължат да се унищожават прекрасни български кътчета.

Навън вече се смрачава и е време нашето пътешествие да приключи и да се завърнем в цивилизацията.

 

Галерия: Лещен и Ковачевица

Коментари

Много ми хареса този пътепис! Веднага поисках и аз да отида там и да се докосна до прекрасните български места...Благодаря на авторката за красивата емоция, която ми предаде и на мен. Заслужава награда!!!

публикувано от: Евелина
на 28.12.2009, 11:50
Лещен

Прочетох статията на Таня Рангелова. Написана е интересно, но аз съм ходила 100 пъти от 1996г. в Лещен и бих казала, че възторжените отзиви, които е чула са верни.Просто тя е попаднала в лош момент. Това изгорялото е бившата кръчма на собственика на повечето къщи и новата кръчма.Нещата са малко неясни, като повечето сега в България. Как точно изгоря, когато той си построи новата на мястото на училището и си изнесе цялото имущество от там?! Защото това изгорялото е църковен имот.Иначе самият Мишо е направил много за селото.Всъщност той го направи известно. Вода имаше преди само на чешмата долу на пътя,той докара вода за селото и го направи привлекателно не само за туристите, но и за тези,които имат наследствени или нови къщи там.Селото е много по-хубаво от Ковачевица заради местоположението си,невероятната гледка към долината на Места и целият Пирин.Това не може да се каже за Ковачевица. От там се вижда само отсрещният баир и дерето на р. Канина.По въпроса за църквата в Лещен,съвсем до скоро беше отворена за посещение и вътре изглежда поддържана.Нощем се осветява камбанарията много красиво.Изобщо бих казала, че в тези селца се ходи само от хора, които търсят тишина и докосване до времето на нашите предци. Който търси лукс, сбъркал е мястото.

публикувано от: ania
на 30.12.2009, 07:09

Na men mi haresa putepisa vi. Skoro i az bqh w Leshten i Kowa4ewica. Opredeleno sum suglasna s was za Leshten-prizra4no selo. Kushtite se rushat, az widqh samo edna babka...Typo e w dwora na cyrkwata da ima kry4ma ama qwno towa e bylgarskat adejstwitelnost. Az sushto ne mojah da wlqza w cyrkwata zashtoto be zatworena-az hodih tam prez septemwri.

публикувано от: Polina
на 06.01.2010, 16:25
Лещен

Определено не съм съгласна с написаното от Таня Рангелова и след това от Полина за призрачно място. Не може от един път да си изградиш мнение за едно място.Виждала съм го през всичките сезони и бих казала, че е прекрасно.Но такава е нашата действителност. Нещо е направено веднъж хубаво, а не се поддържа.Действително,че тази изгоряла бивша кръчма разваля впечатлението от селото, но не виждам кой ще го оправи. Много жалко, още едно добро начинание,което не свършва добре.

публикувано от: ania
на 09.01.2010, 07:01
и аз за Лещен

Скоро ходих в Лещен с приятели. Селото ми се стори наистина много запустяло-имаше много къщи които всеки момент сякаш ще се разпаднат, затворена църква, единствено кръчмата работеше-не тази изгорялата в двора на църквата, а отсрещнната. В кръчмаа бяхме единствените гости. Селото и на мен ми изглежда като изоставено. Не разбирам какво толкова го хвалят хората.

публикувано от: Пламен
на 12.01.2010, 16:45
Публикувай коментар

Заглавие:

Коментар:

Име:

E-mail:

Код за сигурност:

Търсене на хотели

Прати на приятел

Вашето име:

От (e-mail):

До кого (e-mail):