Конкурси |Книги |Бюлетин |Снимки |Видео |Забравена парола
Начало Пътеписи Белоградчишките скали - тайнственост и величие
Белоградчишките скали - тайнственост и величие

                         „Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи."

Антон Страшимиров

 

Политам на крилете на волния вятър и се понасям към вълшебен свят… Нежните лъчи на пролетното слънце деликатно гъделичкат лицето ми и пронизват развълнуваното ми сърце. Усещам как планинският мирис пробужда сетивата ми, ехото на Балкана отеква в гърдите ми и силният копнеж да се издигна над гъстите облаци ме повежда към тайнствени земи… Дълбоко под нозете ми, стръмни склонове и чудни долини рисуват приказни пейзажи, но погледът ми е устремен напред, към величествени скали, чиито върхове загадъчно изникват изпод завивките на мъгливата пелерина. Отварям очите си още по-широко и забелязвам гордата осанка на застиналия Конник, а отчаяният зов на Кукувицата ме приканва да се присъединя към мистериозния пантеон от каменни фигури. Там, където легендарното минало на Белоградчик, изпълнено със страдание и героизъм, се слива с тайнственото настояще и разказва една красива и загадъчна история на чедата на България…

Копнея отново да изживея великата среща с Белоградчишките скали, да тръпна в очакване да наблюдавам отблизо природния феномен и за първи път да почувствам живия дух в заобикалящите ме скали. Все още помня сладкото предчувствие, което глождеше любопитството ми, докато автобусът танцуваше по балканските пътища, рязко подскачаше по стръмните завои и се издигаше по заострените хълмове. Гордата Стара планина ме изненадваше с променливото си настроение: полегатите склонове на Предбалкана бяха заменени от островърхите шапки на Средна Стара планина, но дори не предполагах, че на запад ме чакаше още по-приказният облик на Врачанския Балкан. А там, сгушен в самия край на планинската верига, смиреният Белоградчик ми се усмихваше загадъчно, нетърпелив да разтвори обятията си за новодошлите от Югоизточна България и да разкрие тайната на чудните си скали…

Красива беше срещата ми с природния феномен, известен като Белоградчишките скали, но не по-малко вълнуващо беше самото пътуване от малкото градче Нова Загора до величието на Северозападна България. Сутрешните лъчи на априлското слънце още не се бяха събудили, когато започна най-вълнуващата ми екскурзия из прелестите на България. Винаги съм смятала Нова Загора за спретнато и симпатично градче – но жаждата ми за високи върхове и стръмни склонове ме тласкаше на север, към Балкана, и тъй като вече познавах омайния чар на Шипченската планина и богатата история на Велико Търново, нямах търпение да опозная западната част на Стара планина. Неусетно минавахме през Карловското поле, плавно се разхождахме из околностите на Сопот, докато върховете на планината се извисяваха все повече и разцепваха ниските облаци, сякаш изпълнени с желанието да се здрависат с българското слънце.

Разтворих широко очите си, когато автобусът се промушваше през тесните пътища на Врачанския Балкан, за да намери убежище в полите на Враца. Като горд господар и достоен пазител на града, Ботев ни приветстваше от високото си място и ни приканваше да се насладим на паметника, издигнат в негова чест. Но по-въздействащи бяха думите на лобното му място – „Изпълни се желанието ти – жив си ти”, които ме накараха да почувствам духа на гениалния българин и да усетя напираща гордост в гърдите си. С нетърпение се отправих към Регионалния исторически музей, за да попия всяка частичка от Ботев в специално отделената за личността му зала и да се насладя на богатите експонати – от древните и антични съкровища до оригиналните възрожденски предмети и фотодокументи от националноосвободителната борба.

Все още усещах вкуса на миналото и плувах в бурните води на родната история, когато излязох от величествения музей и се присъединих към групичката туристи, нетърпеливи да посетят подземната панорама на пещерата Леденика. Кристалната украса на Преддверието ме пренесе в далечния спомен за приказката „Снежната кралица”, но дълбоките зали ме върнаха към праисторическите времена, сякаш придобивах облика на първобитна жена, която се мъчеше да се промъкне между висящите сталактити и причудливите сталактони. Неистово вълнение се пробуди в сърцето ми, когато минавах през тесния Проход на грешниците, заради поверието, че само хората с чиста съвест могат да преминат препятствието. Но след миг пред очите ми се разкри вълшебната Концертна зала, изпъстрена с неповторими карстови форми, наподобяващи приказни герои. Преди да се откъсна от студения, но божествено красив пещерен свят, Езерото на желанията ме съблазни да потопя ръката си, за да се сбъднат най-красивите ми мечти.

Не знам какво си пожелах в този миг, но една бляскава и свидна мечта ме преследваше непрестанно – срещата с Белоградчишките скали. Сънувах ги, когато през нощта се наслаждавах на почивката си в Монтана; представях си колко величествени изглеждат, когато пътувахме по тесните старопланински пътища, но образът на природния феномен присъстваше в съзнанието ми единствено чрез чуждите снимки и картички. Страхувах се, че ще изпитам разочарование, ако въображаемият облик не съответства на реалността, защото исках да запазя красотата в името „Белоградчишки скали”.

И все пак страховете ми не се сбъднаха – вместо разочарование, неописуемо възхищение изпълни гърдите ми, когато очите ми се впериха в удивителните скали на хоризонта. Там, където слънцето хвърляше огнени окраски върху изумрудената премяна на дърветата, а перестите облаци рисуваха свещен ореол над балканските върхове, самотни силуети се извисяваха като стожери на тайнствен свят. Неясните им образи ставаха все по-оформени, далечните им тела придобиваха по-колосален вид, докато накрая пред очите ми се разпростираше редица от исполини, за които не бях сигурна дали са природни скали или могъщи богове, потънали в дълбок сън.

Независимо дали бяха безчувствени фигури или свръхестествени същества, Белоградчишките скали заслужаваха почит и внимание, затова побързахме да слезем от автобуса и се оставихме в ръцете на опитния екскурзовод (на когото искрено завиждах за работното място).

- Белоградчишките скали… тук всеки камък има своята история, всяка форма носи лична легенда, но единността им ги превръща в природен феномен, не по-малко ценен от Чудните мостове или Триградското ждрело. Красотата, която виждате пред себе си, е резултат от милионно наслагване на пясък и глина, но лиричните хора с богато въображение често са склонни да отхвърлят научната теория. Ето защо са били измислени легенди, предавани от поколение на поколение. Мисля, че и сега всеки от вас би могъл да измисли собствена легенда – защото когато красотата говори, дори науката и разумът мълчат.

Замислих се върху думите на екскурзовода и се пренесох в далечната палеозойска ера, когато на дъното на някакво море се отлагали песъчливи материали и постепенно се споявали в колосални конгломерати. Когато образуванията изплували на повърхността и се издигнали над Белоградчик, силни ветрове и валежи рушели варовиковите частички, като по този начин извайвали скалите и образували тези чудати образи.

Погледнах към скалата, обозначена като Адам и Ева, и не можех да повярвам, че всичко е било толкова скучно. Случайност ли е, че тези приказни скали имат очи, тела, лица, дори изражения и емоции? Червената окраска само на железните окиси ли се дължеше, или беше предвестник за нещо велико и тайнствено? Почувствах се толкова запленена от грандиозните фигури, че за миг си представих как душата ми се вселява в камъка, сякаш някоя тъмна сила искаше да ме превърне в част от Белоградчишкото чудо…

Като че ли прочела мислите ми, жената до мен реши да сподели една от разпространените легенди за скалния феномен:

- Сега пред нас се шири безкрайна редица от приказни скали, но някога тук се е намирал девически манастир. Всички монахини били принудени да водят благочестив живот, но една от тях, младата Витиния, която се славила с неземната си красота, не успяла да устои на любовта на римския конник Антонио. Дълго време влюбените криели любовта си, но когато монахинята забременяла и родил дете, тайната била разбулена и прокълната от всички обитатели на манастира. Тогава се появил възлюбеният й, яхнал вълшебен бял кон, но изведнъж всичко се вкаменило и оттогава само фигурите им свидетелстват за преживяната им история.

Проследих погледа на жената и очите ми останаха приковани върху лика на Мадоната с детето – това беше самата Витиния, и макар че ми се искаше да видя женския й образ, скалата ме впечатляваше изключително силно. До нея се издигаше напетият Конник, който действително изглеждаше като защитник на любимата си.  А малко по-нататък забелязах и Монасите, но дали заради легендата, или поради умората ми, тези скални форми не ми се сториха толкова привлекателни.

Причината за успеха на Белоградчишките скали не се крие само в мистериозната история и интересните форми – може би най-прекрасно е разположението им. Сгушени в Западния Балкан, издигнати над малкия, но уютен Белоградчик, и разпръснати в различни краища, червеникавите скали пренася туриста в съвсем различен свят, откъснат от хорските грижи. Лесно можеш да изгубиш представа за времето, докато търсиш Кукувицата или Лъва, изучаваш крепостта Калето или се взираш в ниския град, когато си застанал на стръмна скала близо до табелата „Внимание! Опасно!”. Понякога се вглеждаш в скалите отпред и ти се струва, че ще ги обхванеш с ръка, после се луташ с часове по тесните пътечки сред зъберите, които в този момент ти се струват огромни… Все едно се намираш в скално царство, с хора и животни, които може би също изпитват емоции като нас, но се грижат за природата много повече – иначе въздухът не би бил толкова чист, а чешмичката нямаше да ме впечатлява с бистрата си вода.

Разхождах се сред скалните богове, но самата аз се чувствах като богиня. Опиянена от червените оттенъци и разнообразните физиономии на скалите, аз бях готова да пея и танцувам, да грабя от живота с пълни шепи, да се наслаждавам на дивата природа, която сега ми се струваше далеч по-привлекателна от цивилизацията. Сякаш душата ми беше съблякла всички ненужни дрехи и окови, без да се срамува да се покаже в чистия си и неопетнен вид пред голите скали… И ето че тези гиганти вече не ми изглеждаха толкова страшни – дори Гъбите не бяха толкова големи, колкото ги рисуваше въображението ми в началото. За кратко време бях успяла да се сближа с мълчаливите скали – не чрез думи, а с вълшебна сила. Чудото, което очаквах с нетърпение, се случи – скала и човек споделяха еднакви емоции, вдъхновени от въздействащия полъх на северозападния вятър и от буйните гори на България…

Сбогувах се с легендарните скали, но още дълго време съзнанието ми странстваше из царството на Белоградчишката природа. Дори когато се качихме в автобуса и махнахме за „довиждане” на новите си приятели, очите ми жадно поглъщаха пейзажа, който се отразяваше в прозорчето. Високите статуи изглеждаха все по-далечни и нереални, сякаш „оживяването” им беше сладко видение, повлияно от ароматните гори и пролетния въздух. Вглеждах се в лъкатушещите пътечки и въображението ми вече пишеше разказ за съдбоносната ми среща с Белоградчишките скали. Щях да вдъхна на хората повече вяра в скалите, за да не ги приемат като неподвижни творения на природата, а като своенравни същества, със собствени възгледи за живота и неизчерпаем извор от емоции. А какво ли щях да разказвам на децата си след време? Може би бих им измисляла собствени легенди за Ученичката и Метоха, или пък бих споделила с тях поучителната легенда за вкаменения манастир, за да им вдъхна страхопочитание към Великата Природа. И все пак, думите са безсилни пред блажения миг на лична среща с това неописуемо българско чудо. Затова пожелавам на всички млади и стари, които не само се наричат, но и се чувстват „българи” , да отделят едничък ден от безценното си време, за да изживеят един от най-пълноценните мигове в живота си…

Защото когато българската природа говори, и боговете мълчат!

 

Галерия: Белоградчишките скали

Белоградчишките скали - тайнственост и величие

Коментари
Относно пътеписа

Брависимо,Яна!Прочетох пътеписа на един дъх - толкова е увлекателен,вълнуващ и разпалващ въображението.Мисля,че всеки,който го прочете,не може да остане безразличен към изтънчения ти стил на писане и красноречивите ти подробни описания на природните величия,на които си имала късмет да се наслаждаваш - толкова е заразително!Мога само да ти пожелая успех в конкурса и да те подкрепя,защото просто нямаш конкуренция!

публикувано от: Valeria
на 26.01.2010, 11:22
Публикувай коментар

Заглавие:

Коментар:

Име:

E-mail:

Код за сигурност:

Търсене на хотели

Прати на приятел

Вашето име:

От (e-mail):

До кого (e-mail):