Виж thunderstorm's Профил
Мокро, кално и студено … но пък си заслужава
Какво ли очарование има в това да се бутнеш дълбоко под земята (добре де, дълбокото в повечето случаи е преувеличено) където е студено, мокро и на места тясно и некомфортно (тези хич не са преувеличени)?
Има – сблъсъкът с нещо огромно, без възраст и притежаващо природна сила и мащаби. С цялото това въведение се опитвам да ви насоча към моята слабост към пещерния туризъм.
Пещерите са злокобни. При едно от посещенията ми екскурзоводът за моменти изключи светлините, за да си представим какво е да те погълне пълен и безкраен мрак. Преживяването всява такава паника и смут в душата, че всички приветствахме завръщането на лампите с екзалтирани възклицания и облекчено нахилени физиономии.
Кара те да се чувстваш малък. Тази тъмна дупка с всичките и образования, формирали се милиони години, капка по капка.
А излизането и посрещането на дневната топлина и слънцето са като край на едно ужасяващо преживяване и като обещание за ново начало. Но слагам край на тези лирически отклонения.
Силно препоръчвам Ягодинската пещера. Може би защото тя е първата, в която се престраших да се гмурна. Вътре е побъркващо студено. А аз бях там в горещ летен ден и въпреки топлото яке се почувствах сякаш са ме извадили от средата ми и са ме пратили на северния полюс.
Но гледката, която се разкрива кара всеки да забрави за студа, за страховете от непознатото, тъмното. Това, което е създадено без намесата на човешка ръка е толкова красиво и величествено, че дъхът просто секва.
Изведнъж попадаш в друг свят. Шарено приказен, сякаш изваден от илюстрация на детска книга. Притихваш и наблюдаваш. Ако температурата вътре позволяваше – дори и с часове.
Подобно бе възхищението ми и от Леденика. Но там безумно силно впечатление ми направиха ледените дантели и шарки, големите прозрачнобели статуи в преддверието.
За нещо по-различно предлагам Дяволското гърло. Там е тъмно, шумно, влажно и страховито. Но пък може да се наблюдава безумно красива водна каскада. А изкатерването на около двата милиона стълби до изхода е незабравимо (разбира се, веднъж като се измъкнеш.)
Сега съм решила да комбинирам две от любимите си преживявания – пещерните разходки и бънджи скоковете. Все още е в сферата на проектите, но силно се надявам следващото лято да открия какво е чувството да проникнеш със замах в пещерната галерия.
Правят се, в Проходна пещера до село Карлуково. Но все още събирам кураж, пък и сезонът свърши... така че ще остане за следващата година
Тук някъде четох че в една от пещерите в БГ се правят скокове с бънджи. Поразрови се да видиш коя е тази пещера и като пробваш, пак пиши тук, за да разберем как е минало.