Виж thunderstorm's Профил
Машина на времето: Из Родопите без транспорт
За да се върнеш назад във времето препоръчвам пътешествие… без собствен транспорт.
Поради липсата на налично возило група ентусиастки, решили за седмица да се отърват от мъжко присъствие и градски облаги (да, в групичката и аз), опакова по една голяма раница и тръгна да обикаля родопските села.
Странична бележка- подобен род туризъм не понася добре на всеки. Ако изпитваш ненавист към градски транспорт, дълго чакане, печащо слънце и пердашеща градушка не се препоръчва да пробваш долуописаните преживявания.
От София до Смолян – лесно. Автобус с глезотийки, климатик и телевизор, който силно не се вписваше в идеята ми за селско приключение. В Смолян единственото трудно беше откриването на туристически информационен център, но докато разпитаме бабите как да го открием събрахме достатъчно информация къде да идем, какво да видим, от какво да се пазим и колко добри са местните момчета.
Следваща спирка- село Арда, почти на границата с Гърция. От Смолян към Арда с огромно закъснение ни понесе нещо подобно на консервна кутия, което по скромните ми виждания произведе за този един час вредните емисии на всички участници в едно средностатистическо софийско задръстване.
Но както се казва- всяко зло за добро. След миризливото клатушкане по планинските завои още по-силно оцених чистотата на селцето, планинската свежест на въздуха и кристалнопронизващия вечерен студ.
За пълно отпускане и забравяне на грижи и тревоги се отдай на кулинарен туризъм. Както направихме ние. Според наши сметки за двата ни дни престой изядохме всичкото налично кисело мляко на хората. Както и сиренето, пресните зеленчуци, баницата и току що изпечените мръвки. Цялото това удоволствие за умопомрачителните 15-20 лева на глава от населението.
От Арда обратно към Смолян, от там към Девин. Пак огромно закъснение, пак безумно чакане на автогарата. Явно часовете за тръгване са сложени само ориентировъчно, от там насетне- когато дойде.
Девин – Триград май беше най-интересната отсечка. До селото ни отведе нещо, пред което автобус Чавдар изглежда като BMW CS Concept. Изтърбушено, обло, шумно, дебело и безотказно. Пребори се с огромните завои и нечовешки наклони без дори да се задъха.
От този момент последва пълна идилия. Отказахме се от транспорта и начертахме план за пешеходни преходи. От Триград до Ягодина. От Ягодина до Тешел. От там с малко помощ – до Доспат.
Но подобен род почивка наистина помага да се откъснеш от ежедневието, от шумотевицата и градската блъсканица. Когато просто се радваш на малките неща: на птичките под прозореца, усмихнатите старци насядали на слънчевата пейка в центъра на селото, на величествените скали и миниатюрните цветчета изникнали в цепнатините.
Разбира се, можеш да се насладиш на красотите и в собственото си возило. Но пък по този начин може всеки, нали така?
juni, благодаря за предложението за помощ! Обещавам съвсем скоро да се завърна, влюбена съм в природата и спокойствието на Родопите. А всякакви идеи за нови маршрути и дестинации са добре дошли :).
Това с местните момчета и киселото мляко е трепач! Много готина статия. Кефи ме!
ето на това се казва приключение : ) Другия път като идвате и ви трябва info за региона и за красивите места в Родопите да се обадите juni@abv.bg