Bulgaria Inside

Свищов е един от големите дунавски градове на България. Намира се в най-южната точка на реката, на около 230 км от столицата, на 70 км от Русе и на 270 км от Пловдив. Част е от Великотърновска област, а населението на града е около 45 000 души.

Историята на Свищов започва още от времето на траките. През 45 година н.е. тези земи стават част от Римската империя, а на няколко километра от днешния град се установява на гарнизон 8-ми августов легион. Две десетилетия по-късно той бил заменен от първи италийски легион, а в непосредствена близост до военния лагер постепенно се сформира селище от цивилни, търговци и ветерани от римската войска. Селището се е наричало Нове. През ІІІ- ІV век в резултат на административни реформи военният лагер постепенно се превърнал в град-крепост със смесено военно и цивилно население.

По това време християнството е въведено и като официална религия в империята и това, наред с административните реформи, довело до промяна на облика на града. В следващите векове град Нове е един от най-важните търговски, християнски и военни центрове в империята. Фактът, че е бил разположен в най-южната точка на река Дунав, което значително скъсявало пътя на керваните до по-големите градове в империята, било едно от основните предимства на Нове. Последните сведения за града са от началото на VІІ в.

През късното средновековие и Възраждането Свищов е един от най-важните търговски и културни центрове на територията на днешна България. Името на града вече е Свищов, като хипотезата за произхода му е, че той е наречен така заради огъня на крайречната кула, с който се давал сигнал на корабите по реката. Близостта до реката била и предпоставката за просперитета на града. По Дунав много предприемчиви търговци търгували с цяла Европа. Реката изхранвала с риба и голяма част от града, а рибата се продавала по всички краища на Османската империя. Досегът на будните свищовци със западните цивилации е повлиял и на техния бит. По-заможните сред тях се радвали на дрехи от най-фини тъкани, а жените им носели бижута, достойни за всяка знатна европейка. Неминуемо това отворило очите на много будни хора от града за положението, в което се намирал българският народ и за свободата като избор.