Настаняване и атракции
СПОДЕЛИ ВЪВ:
Размер на текста
Карлово е град в Централана България. Намира се в северната част на Карловската котловина, в полите на Стара планина. Градът е разположен на 123 км от София и на около 55 км от Пловдив.
Според исторически сведения, земите на днешно Карлово са обитавани от древни времена от траки от племето одриси. През късноантичната епоха оттук е минавал път, свързващ Черноморието с град Сердика, днешна София. За охраната на пътя са се грижили много крепостти по неговото протежение, някои от които в района на днешно Карлово. Останки на тези калета се виждат и до днес в покрайнинните на града – Карловско кале над парка Беш бунар и Сушицко кале, близо до днешния квартал Сушица.
В района около съвременния град е имало няколко селища и крепости. През XV век османският султан дарява село Сушица и прилежащите му земи на своя изтъкнат военачалник Карлъ Али бей. Вероятно от неговото име произлиза и днешното наименование на Карлово. От този период се датира и най-старият архитектурен паметник в града – Куршум джамия.
През Възраждането Карлово се превръща в един развит занаятчийски и търговски център. Над 30 занаята са се упражнявали от местното население, сред които розопроизводство, златарство и тъкачество. Местните търговци и занаятчии търгували с цялата Османска империя и с по-далечни места.
През периода на Възраждането градът променя своя облик. През 1839 г. е построена църквата Св. Богородица. Това е храмът, в който Васил Левски е ръкоположен за йеродякон. Другата църква – Св. Николай – е построена през 1847 г. През 1836 година Карлово се радва на нова сграда за взаимното училище, а модерното петокласно училище отваря врати през 1871 г. Средището на културата – карловското читалище – е създадено през 1861 г.
След Освобождението Карлово преминава през периоди на подеми и спадове, но най-силни са годините на града след Втората Световна Война, когато се превръща в промишлен, културен и военен център с много заводи.
Според исторически сведения, земите на днешно Карлово са обитавани от древни времена от траки от племето одриси. През късноантичната епоха оттук е минавал път, свързващ Черноморието с град Сердика, днешна София. За охраната на пътя са се грижили много крепостти по неговото протежение, някои от които в района на днешно Карлово. Останки на тези калета се виждат и до днес в покрайнинните на града – Карловско кале над парка Беш бунар и Сушицко кале, близо до днешния квартал Сушица.
В района около съвременния град е имало няколко селища и крепости. През XV век османският султан дарява село Сушица и прилежащите му земи на своя изтъкнат военачалник Карлъ Али бей. Вероятно от неговото име произлиза и днешното наименование на Карлово. От този период се датира и най-старият архитектурен паметник в града – Куршум джамия.
През Възраждането Карлово се превръща в един развит занаятчийски и търговски център. Над 30 занаята са се упражнявали от местното население, сред които розопроизводство, златарство и тъкачество. Местните търговци и занаятчии търгували с цялата Османска империя и с по-далечни места.
През периода на Възраждането градът променя своя облик. През 1839 г. е построена църквата Св. Богородица. Това е храмът, в който Васил Левски е ръкоположен за йеродякон. Другата църква – Св. Николай – е построена през 1847 г. През 1836 година Карлово се радва на нова сграда за взаимното училище, а модерното петокласно училище отваря врати през 1871 г. Средището на културата – карловското читалище – е създадено през 1861 г.
След Освобождението Карлово преминава през периоди на подеми и спадове, но най-силни са годините на града след Втората Световна Война, когато се превръща в промишлен, културен и военен център с много заводи.
Хотели в региона
Соколица, Хотелски комплекс ЯЕВ
Пловдив, Апарт-хотел Bright House
Заведения в региона
Пловдив, Клуб BASQUIAT Wine & Art
Атракциони в региона
Сопот, Клуб SkyNomad
Пловдив, Спортен лагер за деца и възрастни
Бъди навсякъде с BulgariaInside.com
Карлово