В една от най-старите сливенски махали - "Кафтанджийска", през първата четвърт на XIX в. неизвестни тревненски майстори сътворяват по поръка на сливенския търговец на аби и шаяци дядо Бою, симетрична къща, която е един от най-ценните архитектурни паметници от епохата на Възраждането.
В сегашния си вид къщата и дворът са разделени от зид, с който се оформят две къщи - Дядо Боювата, известна още като къщата на Паткоолу, и Арнауткина къща.
През 1963 г. Дядо Боювата къща е превърната в музей, в който е открита експозиция, пресъздаваща уредбата и уюта на сливенския занаятчийски дом от XIX в.
Дядо Боювата къща е строена в 1813 г. Намира се в дъното на просторен двор, застлан с калдаръм в разнообразни симетрични фигури. Еднораменна дървена стълба отвежда на открития хает, където са стаите, свързани помежду си с комшолуци.
С много усет за красота и романтика са подредени стаите. Те са застлани с красиви над стогодишни килими на "фурчула" и шарени черги на фигури. По полиците са наредени лъскави сахани и писани цариградски чинии. Голям дървен юклюк в кухнята побира цялата домакинска посуда - медни сахани, гювечи, тигани, ибрици, гюмчета, най-разнообразни по форма тенджери. Модерната за времето живописна алафранга придава особен уют в моминската стая, от която се влиза в банята, символ за чистотата на възрожденския дом и на неговите обитатели.
От двора посредством комшолук се осъществява връзката с Арнауткината къща. В 1970 г. в нея е уредена постоянна изложба, която сполучливо пресъздава европейското влияние в бита на сливенци в началото на XX в.
Със стегнатата архитектурно-пространствена композиция, с богатата дърворезба по чардаците, с изящно стругованите балюстри, с осмоъгълните детайлирани колони, с марангозлията тавани, с практичните юклюци, ажурените фередки, с богато украсения домашен иконостас, с живописната алафранга - белег за самостоятелност и своеобразна представителност, като цяло къщата е един от шедьоврите на жилищната българска архитектура от времето на Възраждането.
Обширният калдаръмен двор, цветната градина и сайвантът с различен стопански инвентар допълват и градят цялостния архитектурно-етнографски комплекс - живо доказателство за самобитния строителен гений на българина, за неговия неизчерпаем дух и блестящ културен напредък.
Туристическа информация:
Входни такси: възрастни – 2 лв., учащи и пенсионери - 1 лв.
Беседи: на български език – 5 лв., на чужд език – 10 лв.
Адрес: гр. Сливен, ул. „Симеон Табаков” № 5
Телефон: (+359)44 663149






Увеличи







Kъща-музей Сливенски бит