Bulgaria Inside

Балчик е град с над 2000 години история. Първите сведения за историята на града ни носят откритите там тракийски предмети. Създаден от древните траки, по-късно градът се превръща в гръцка колония и последователно носи името Круной /вероятно от тракийско време/ и Дионисипол /на името на един от основните гръцки богове/. Когато първите гръцки заселници дошли по тези места, те били очаровани от невероятната природа и плодородната почва, която раждала изключително добро грозде. Виното от това грозде вдъхновило гърците да преименуват града и да го кръстят на почитания бог на виното и веселието – Дионисий. Градът се разраснал и станал важен търговски и пристанищен център. Но римляните нееднократно го нападали и нашествията им постепенно принудили местните жители да се разселят и градът западнал.

Две са версиите за това как Балчик се е сдобил със съвременното си име.

Според едната думата Балчик има кумански или турски произход и означава малко градче. Според други историци завоевателят на града – боляринът Балчик, го превзема през Средновековието и го прави автономна област за кратко и така му оставя собственото си име.

След Балканската война Балчик влиза в териториите на Румъния. Очарована от красотата на природата, румънската кралица Мария построява там своята лятна резиденция, наречена Тихото гнездо. За целта тя наема световноизвестни архитекти и ботаници, които сътворяват едно от най-уникалните кътчета на планетата. Дворецът е съчетание между различни архитектурни стилове – има елементи на мавританската култура, на християнската, както и елементи на типичната българска възрожденска къща. Материален израз на стремежа на кралицата да обедини много религии на едно място са и пръснатите из градина арабски и древноримски плочки с надписи, Минарето, извисяващо се над двореца и параклисът, построен в двора на комплекса.

Няколко водопада успокояват атмосферата с красотата си, единият от които е висок 10 метра. Точно копие на моста на въздишките свързва двореца с вилата на сина на кралицата – принц Николай. От 1940 г. Балчик отново е в пределите на България.

Друга атракция на града е световноизвестната ботаническа градина, стопанисвана от Софийския университет. Тя притежава втората по големина в Европа колекция от гигантски кактуси след тази на ботаническата градина в Монако. Освен с кактусите, тя е известна и с разнообразните по големина и вид растения, събирани през годините от цял свят, включително и метасеквоята, считана до скоро за изчезнал вид, съвременник на динозаврите. Градината е изключително красива и подходяща за романтични разходки с множеството малки закътани алеи, пейки от ковано желязо и невероятния изглед към великолепни цветя като водни лилии и магнолии.

Художествената галерия в града е другото място, което не трябва да пропуснете да посетите. Създадена още през 30-те години на XX век, днес тя се помещава в ремонтираната сграда на бившата гимназия на града и на площ от 800 кв.м могат да се видят великолепни произведения на изкуството. В тази галерия са били излагани картини и на Салвадор Дали.

Днес Балчик за щастие е запазил романтичния си облик и е останал малко встрани от обичайните туристически маршрути, което го прави тих и спокоен крайморски град, събрал в себе си останки на богата история и култура и красотата на много цветя.