Размер на текста
Четири пъти в годината Православната църква отдава почит на кръста, на който е умрял Христос – през третата неделя на Великия пост, наречена Неделя Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Три свещени събития се свързват с празника Въздвижение – чудното явяване на светия кръст на император Константин, намирането на кръста на Голгота от неговата майка – царица Елена, и връщането на кръста от персийски плен по времето на император Ираклий.
На 14 септември, Кръстовден, въздигането на кръста се възпроизвежда във всяка православна църква – този символ на вярата се изнася и се поставя в средата на храма, за да му се поклонят и да го целунат богомолците. Свещениците извършват водосвет и ръсят домовете ни със светената вода, за да получим благослов.
Народът нарича този празник Гроздоберник.
Според фолклорните представи, от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен, време е за нов етап от вечната битка на селяка със земята. Сега трябва да се оре, да се сее, да се прибират тежките гроздове.
За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Трапезата е постна.
Много българи отиват да почетат празника на Кръстова гора - свято място в сърцето на Родопите. В манастирския комплекс в миналото се съхранявало късче от кръста господен, а днес вярващи от цялата посрещат утрото на 14 септември в молитва за изцеление. Мнозина го постигат.
14 септември - Кръстовден