Размер на текста
Преподобна Петка, или Параскева, живяла през ХІ век в град Епиват, на Мраморно море. Родителите й били богати хора и когато напуснали земния живот, боголюбивата Петка раздала имота си на бедните и заживяла в пост и молитва. Пет години прекарала в усамотение при храма „Покров Богородичен“ в Константинопол, а сетне се заселила в Йорданската пустиня, където останала, докато насън й се явил ангел, за да й съобщи, че наближава времето душата й да отлети за вечните селения.
Две години по-късно, отдадена на молитви, Петка предала душата си на Бога. Това се случило в храма „Свети апостоли“ в родния й град.
Мощите на светицата извършили много чудеса – на слепи дарявали зрение, на нелечимо болни – изцеление. Нетленните останки на Петка странствали не по-малко, отколкото светицата приживе. От 1238 до 1393 г. те били положени в храм „Преподобна Петка“ в Търново, но след падането на столицата под турско владичество ги пренасят във Видин, а по-късно – в Сърбия.
Когато през 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград, той праща мощите на преподобната в Цариградската патриаршия. През 1641 г. патриаршията предава мощите на влашкия воевода Йо Василий Воевод. В замяна на това той плаща значителна сума, с която патриаршията покрива част от данъците, наложени й от турската власт. Мощите на преподобна Петка Българска се озовават в Яш, където почиват и досега, дълбоко почитани от всички народи на Балканите.
На зимния Петковден почват сгледите, годежите и сватбите. Прибирането на реколтата е приключило, есенниците са засети, време е да се оплоди добитъкът и да се съставят новите семейни двойки. Жените раздават питки, за да са здрави животните, моми и момци се срещат по хора и седенки.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Най-големият от обредните хлябове се нарича на Света Петка, свещеник ръси светена вода в къщата и прекадява хляба. За к
14 октомври - Петковден