Bulgaria Inside

Чепеларе е очарователно градче, скътано в сърцето но Родопите. Намира се на 9 км от курорта Пампорово, на 20 км от Смолян и на около 240 км от София. Надморската му височина от 1100 метра го прави най-високо разположения град в България. Населението на Чепеларе е около 9000 души.

Историята на града е все още до голяма степен забулена в тайни, но намерените археологически останки в региона свидетелстват, че от дълбока древност тук е кипяла оживена дейност. Предполага се, че районът е бил заселен още през XII век пр.н.е. и наличието на рудни залежи бележи и поминъка на местните хора.

През Средновековието населението на града се е препитавало главно от скотовъдство. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия обаче границата с Турция е затворена. Така станало невъзможно за чепеларските овчари да отвеждат стадата си на юг към Беломорието. Това е станало причина и за огромната сеч на дървета, която имала за цел да освободи място за пасища. Много дървета били унищожени през този период.

През периода на Възраждането градът е бил просветно-културен център. Многото храмове и параклиси в Чепеларе са поддържали духа на българите в региона. Почти във всеки християнски храм е имало и килийно училище. Днес градът е богат с 2 църкви, 15 параклиса и една джамия. Църквата Св. Атанасий Велики е построена през 1834 г. и през 1978 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Другата църква Успение Богородично също е паметник на културата, но с местно значение. Тя е построена и изографисана през 1866 г.

В Чепеларе мирно и кротко съжителстват мюсюлмани и християни. Това е дало една основа, върху която двата етноса взаимно са обогатили своя бит и култура.

В района на Чепеларе има и археологически забележителности - три средновековни некропола, край единия е открито и средновековно селище.