Bulgaria Inside

Камбанарията на малкия старинен храм “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева“) се издига като бяло видение върху скалите на Джамбаз тепе в Пловдив. Наречен е на името на девойката Петка, решила да се откаже от материалния свят и да се отдаде на Бога.

Историята на храма е противоречива и любопитна, защото не са много писмените сведения за съществуването му. Мнозина пътешественици са разказвали за това, че по времето, когато Пловдив се е наричал Филибе, освен джамии, тук е имало и християнски църкви. Тази е била клон на някогашната катедрала със същото име, която се е извисявала на мегдана „Джумая“. На мястото на старата катедрала по-късно е построена днешната Мурадие джамия, а на българите е разрешено да построят християнски храм на друго място в Стария град – така се е появила тази малка старинна църква „Св. Петка“.

Има много теории за това на коя светица точно е кръстен храмът, защото гърците почитат друга Св. Петка. Съществували са редица спорове и борби между българи и гърци относно това на кои от тях принадлежи храма. През 80-те години на XX век, църквата е затворена и скоро се превръща в запуснато и непривлекателно място. Спомените за него са се пазили единствено от по-възрастните хора. Но днес храмът е отново възстановен.

Можем да открием църквата по лъкатушещите завои на хълма, изкачвайки се по стръмните стълби, в близост до „Понеделник пазар“. Неочаквано, като че израствайки от скалите, се открива затихналата красота на пръв поглед невзрачната сграда. Зад нея и около нея - дървета и растения. Като забравена от вековете, тя продължава да живее тихо, незасегната от суматохата на големия град.

Основите й, потопени в скали, говорят за дългия й живот. Те са от иззидани тухли и камък в стила на типичната за средните векове градивна мозайка, а до покрива зидовете са от камък. На западната стена тъмнеят две малки прозорчета. В краищата, по дължината на покрива, са поставени два метални кръста. Стръмните стъпала ни отвеждат до камбанарията. Тя има осем продълговати отвора, над всеки от които се издига остър връх. Над входа й е сложена икона на Христос, чиито очертания са едва забележими и заличени от времето.

Днес църквата е реставрирана, но старинният й вид е все още забележим. При реставрирането са открити сведения, които посочват датата на освещаването и имената на ктиторите. Ценността им е изключителна, защото са единствените останали бележки за историята на храма по времето на българо-гръцките църковни междуособици. Официалното откриване след реставрацията е на 9 декември 2007 г. Основните празници на храма са на 26 юли – Св. Параскева, Светли Петък – Живоприемни източник и 12 декември - денят на Свети Спиридон.

Храмът е еднокорабен, със стари и олющени икони, отличаващи се с техниката на византийския стил – образите са издължени, челата набръчкани, погледът безизразен. Интересни са и тези икони, разположени на иконостаса, като осем от тях са на Захари Зограф, характерни със златистите цветове и лица с големи черни очи, а трите реда малки икони над тях са на зографи от Одринската зографска школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин. Архиерийският трон в църквата е декориран със седеф и слонова кост.

Адресът на “Св. Петка – Стара” е на ул.“Зора“ № 15, а вратите на храма са отворени всеки ден от 07:30 до 19:00 ч.