Bulgaria Inside

През XI век в тракийското селище Епиват на Мраморно море живяла преподобната Петка с родителите си. Тя искала да се отдаде на монашеския живот и след смъртта на родителите си раздала тяхното богатство. Според едно поверие, мощите й притежават чудотворна сила и през 1238 г. цар Иван Асен II нарежда те да бъдат преместени в Търново. Днес те се намират в град Яш в Румъния.

Култът към светицата се разпространил сред българите и тя била наречена покровителка на Пловдив. В първите години след Освобождението хората решили да построят нов храм в памет на светицата. Изграждането на новата църква с големи за времето си размери и внушителна архитектура става три години след Съединението. Над северния вход на църквата до днес е запазена мраморна плоча с възпоменателен надпис.

Храмът е проектиран по възрожденски модел – трикорабна псевдобазилика. Това е един от малкото случаи, в които при построяването на храм участва целия градски елит. Архитект Димитър Наумов проектирал сградата. Външната декорация е скромна. Източната част е с триъгълен фронтон и полукръгла апсида.

След две десетилетия сградата се доизгражда. Това става под ръководството на един от най-известните пловдивски архитекти - Йосиф Шнитер.

Най-внушителна е камбанарията с големите си размери, която е авторско копие на кулата звънарница на катедралата Св. Богородица. Иконостасът, амвонът и владишкия трон са дело на майстор Петър Кушлев от Широка Лъка, а иконите са на Петър Джамджиев, който също е известен пловдивски майстор.

На 1 май 1970 г. избухва пожар, в следствие на което са изгорени купола и част от покрива на средния кораб. Възстановяването прави църквата още по-красива. Нов купол е издигнат в стила на камбанарията. Фасадата е украсена с плочи от бигор, а стенописите са дело на синодални художници. Храмът е осветен за втори път през 1977 г. от митрополит Варлаам Пловдивски.