Bulgaria Inside

Църквата "Св. Димитър" е разположена на Джамбаз тепе, срещу Музикалната академия в Пловдив.

Предполага се че, основите на храма са поставени по времето на цар Иван Асен II, след Клокотнишката битка през 1230 г. Българите построили този храм на името на великомъченика Димитър, като по това време разгласяват, че светецът е напуснал Солун и е дошъл при тях, за да ги защитава и да им помога. Поверието разказва, че Асен е имал видение - Солунският чудотворец, който се появил като негов покровител и тогава на мястото, където се случило това, е вдигнат храм в чест на Св. Димитър.

Изключително силна е била вярата, че светецът е защитник на народа. Каква точно е историята на църквата, не може да се твърди със сигурност, най-вероятно е многократно разрушавана и изграждана. В днешния си вид тя съществува, по сведения за последното й построяване, от 1830-1838 г. Освещаването на храма става на 18 януари 1838 г.

Скрита зад стената на ограждението си, застинала като спомен от миналото, тя носи своята тайнственост. Както всички български черкви, и тази представлява продълговата сграда, дълга 28 м и широка 19 м, разделена на три кораба от два реда обли мраморни колони. Под балкона се намира обширна артика, по-късно зазидана, крепяща се от запад на четири мраморни колони. Под плочите на артиката се намира костница, съхранила костите на много хора. Мрачни, старинни прозорци са разположени по стените. Надписът на абсидата гласи “С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основите. 1830. 15 март”. Колоните и сводовете на църквата са декорирани с орнаменти. Като от решетка камбанрията й е обгърната от вплетени клони.

В западната част на двора има малък параклис, в който се служи веднъж през годината, в деня на Св. Кирик. Съществува легенда за иконата на „Св. Кирик“ - тя е била в манастир със същото име близо до Асеновград, но мистериозно изчезва. След много време една старица я вижда на сън в двора на храма „Св. Димитър“ и когато разкопават мястото, наистна откриват иконата там. Според хората това е било знак и затова вдигнали малкия параклис с име „Св. Кирик“ в двора.

Пристъпвайки входа на църквата, се разкрива приказен мраморен иконстас. Иконите впечтляват със старинния си вид. Повечето от тях са столетни и са изцяло или частично обковани със сребро. Такива са иконите на Св. Димитър и Св. Трифон. Тук могат да се видят и икони във византийски стил. Дължината на иконостаса е 14 метра. В храма няма стенописи, единствено колоните вътре са декорирани със златисти орнаменти.

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е бил родом от Солун, баща му, управител на града, е бил вярващ християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заема висок военен пост и получава заповед да преследва християните. Но той, обратно на казаното му, ги покровителства. Заради това е хвърлен в тъмница, а след това е убит. Вярващите хора запазили мощите на светеца, които и днес се съхраняват в базиликата в Солун. Там се събират поклонници от цял свят, за да се докоснат до чудотворната им сила.

Св. Димитър се изобразява като светец-войн, а в по-ранните години се рисува като убиващ скорпион, символ на злото. Православните църкви наричат антихрист жертвата, която Св. Димитър убива.

Църквата, носеща името на светеца в Стария град на Пловдив, се намира на улица ”Д-р Владо” No 1.