Bulgaria Inside

Средновековната църква Свети Димитър във Велико Търново се свързва с един от най-важните моменти в българската история - въстанието на братята Асеневци. Тук през 1185 г. търновските боляри Асен и Петър обявяват избухването на въстанието срещу византийското господство. Според легендата братята разпространили слух, че покровителят на Солун - Свети Димитър, е дошъл в Търново да помогне на българския народ да се освободи.

Църквата Свети Димитър е разположена в подножието на крепостта Трапезица, на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана църква в Търново. 

По характера на своята конструкция се отнася към групата църкви със „стегнат кръст”. Еднокорабна е, едноапсидна и кръстокуполна. Много интересна и красива е външната украса, която е изпълнена с разноцветни керамични розети. С редуването на камък, тухли и хоросан е придаден уникален външен вид на църквата. В нея са се извършвали коронациите на владетелите от Асеновата династия и тя е играла ролята на царска църква.

Към края на XII в. към храма е бил изграден манастир, основите на който са разкрити при археологически разкопки през 1971 г.

В средата на XIII в. църквата и манастирът били разрушени най-вероятно при земетресение и на тяхно място през XIV в. се изгражда християнски некропол. Два пъти Свети Димитър е ограбвана от кърджалии, а ново земетресение през 1913 г. я разрушава окончателно. Единственото, което остава запазено, е апсидата с фрагменти от стенописи от двете ниши.

През периода 1906-1921 г. се провеждат първите археологически разкопки в района на църквата. Цялостните проучвания започват през 1971 г., а архитектурната реставрация - през 1977 г. През 1985 г. във връзка с честванията на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър напълно възстановеният храм отваря врати като музеен обект.

Църквата е обявена за народна старина през 1927 г. и като паметник на културата с национално значение през 1979 г.