Bulgaria Inside

Всички знаем къде се намира храм-паметник "Алексанър Невски" и че той е един от символите на София. Но малко хора знаят, че в местността Бакаджика край Ямбол се намира първият храм-паметник, посветен на руските и българските войни, загинали за Освобождението на България.

Идеята за построяването на храма дава генерал Михаил Скобелев, който заедно със своята дивизия се установява в Ямбол в края на 1878 г. Скобелев и жителите на града решават да изградят храм в знак на почит към българските и руските войни. Избират да изградят храма на първия връх на Бакаджиците, на мястото на разрушен от турците манастир. Името на храма е дадено в чест на чудното избавление на руския цар Освободител Александър II по време на атентата срещу него през 1879 г. По същото време на Бакаджика започва строителна дейност и тъй като се смята, че Алексанър Невски е покровител на руския цар името идва от само себе си.

Храм-паметникът е с дължина 16.70 метра и ширина 5.20 метра. В него има и женско отделение, изградено по стар български обичай. Храм-паметникът е осветен през 1884 г.

По време на изтеглянето на руските войски от Ямбол, Скобелев подарява на храма златно и сребърно евангелие и гравиран кръст. Златното евангелие е с личния подпис на Скобелев и в него са записани имената на 462 руснаци и 449 българи, дали живота си за свободата на България. За съжаление през 2002 г. сребърното евангелие е откраднато и за да се опазят, другите ценни реликви са дадени за съхранение в Националния институт за паметници на културата.

В храма можете да видите много интересна сбирка от руски икони, запазени са и две църковни хоругви (знамена), които са донесени от Киево-Печорската лавра. Интересна е историята на иконостаса, който е изработен от руски монаси и пренесен в храма на части. В олтара се съхранява дарохранителница с руски кръст. 

След построяването на храма, около него се изгражда манастир "Свети Спас". По време на Първата световна война монасите от "Свети Спас" били интернирани в Котел и едва през 20-те год. на ХХ век той възобновява дейността си. В момента в манастира няма монаси, но се поддържа от грижовните ръце на свещеника и неговата съпруга, които ще ви разкажат интересни истории. От другата страна на пътя, в издълбан тунел в скалите можете да разгледате параклиса "Исус и Самарянката".