Bulgaria Inside

Град София е столица на България и е най-големият град в страната. Разположен е в Западна България, сред Софийското поле в полите на една от най-красивите български планини – Витоша. Софийско поле е сравнително високо разположено, което предопределя и климата в града като малко по-суров, отколкото в останалите части на страната. Тук лятото не е особено горещо, както в Източна България, но зимите са студени и сурови, с много сняг от ноември до април.

Историята на града е дълга и богата, преминаваща през много епохи и култури. Първоначално градът възниква около VII в.пр.н.е. като тракийско поселище, основано около примамливите минерални извори. По името на населяващото го тракийско племе серди, градът е наречен Сердика.

При присъединяването на града към Римската империя, тук се заселват много римски войници ветерани и градът започва да придобива нов облик по римски образец. Строят се много нови сгради и крепостна стена, улиците са павирани, изграден е канализационен канал, както и водобровод, снабдяващ населението с чиста вода от близката планина.

В края на III в.н.е. Сердика е обявен за главен град на римската провинция Вътрешна Дакия и новият статут на града изисква изпълнението на много и важни административни функции. За тази цел тук се строят много нови обществени сгради, терми, а извън границите на крепостната стена се оформя вилна зона с вили на местните големци.

През IV в. н. е. Сердика е предпочитано място за почивка на римския император Константин, дори се изгражда цял нов квартал с императорската резиденция. След приемането на християнството като равнопоставена религия, в околностите на града се строят много храмове, а когато религията е въведена като официална и единствена, храмове започват да никнат и в самия град. Сердика постепенно се превръща във важен църковен център.

В началото на IX в.н.е. Сердика е превзета от войските на хан Крм и е присъединена към Българската държава. Историческите източници сочат, че при превземането градът и крепостната му стена не са разрушени. Тук ханът заселва славяни и постепенно те започват да преобладават етнически. Доказателство за това е преименуването на града на Средец – от славянски – средище, град, намиращ се в средата.

От този момент до края на XIV в.н.е. градът се развива, без да нарушава границите на крепостната стена. В края на XIV в.н.е. градът отново сменя името си – на София, по името на един от символите му – църквата Св.София.

През 1382 г. след обсада София е превзета от османските войски, стените на града са разрушени, много от пътищата също, а голяма част от християнските храмове са или унищожени, или превърнати в джамии. Градът тотално променя облика си. През следващите няколко века се превръща в типичен ориенталски град с над 150 джамии, а сред местното население постепенно започват да преобладават мохамеданите. Доброто стратегическо разположение на града го прави привлекателен и за хора от други етноси. Тук се заселват и оформят цели собствени квартали евреи, арменци, венециански и генуезки търговци.

След като османските войски са спрени на запад, София губи стратегическото си значение, попада в периферията на Османската империя и постепенно запада.

След Освобождението на България от османско робство градът е обявен за столица през април 1879 г. Избирането му за главен град на новата държава е символично, заради близостта му до останалите все още под османско иго територии, населявани от българи. За кратко време София губи ориенталския си облик и се превръща в модерен и европейски град. Строят се нови сгради съгласно нуждите на новия статут на града – Народното събрание, сградата на Народната банка, Царския дворец, храмът Александър Невски, Софийският университет и др. Градът се модернизира – изгражда се канализация, елекрифицира се, въведен е и трамвайният транспорт.

Днес градът е много различен. Побира в себе си близо два милиона жители, по данни от последното преброяване, а прогнозите са, че до 3 години населението му ще достигне три милиона души. Изградени са нови жилищни комплекси, непрекъснато се строят нови и модерни сгради според изискванията на съвременния бизнес. Градът се е разпрострял върху почти цялото Софийско поле и постепенно приобщава обкръжаващите го селца и ги превръща в квартали и предградия. Днес София е голям и модерен град с метро, летище, заводи и паркове, но и красиво място, съхранило останки от хилядолетна богата история.

Забележителностите на София са много и най-разнообразни – исторически, културни, християнски, архитектурни и т.н:

Храм-паметникът Александър Невски е един от символите на града. Разположен е в центъра на града на едноименния площад, в близост до сградата на Българската Патриаршия. Храмът е построен през 1912 г. по проект на руския архитект Померанцев. Разположен е върху 3170 кв.м.площ, а камбанарията му е висока 50 м. В криптата му има богата колекция от икони, както и мощи на светци.

Паметникът на незнайния войн с вечния огън се намира на същия площад.

Църквата Св.София, дала името на града, се намира също на площад Ал.Невски. В края на XVI в. тя е превърната в джамия, но след Освобождението е осветена наново. Днес е реставрирана и отворена за посетители. Там се пази кичур от косата на Апостола на свободата Васил Левски. Зад църквата се намира гробът на Иван Вазов, а пред храма е изграден негов паметник.

Националната галерия за чуждестранни изкуства се намира в близост до храма Св.София. Богатата колекция от цял свят радва години наред любителите на изящни изкуства.

Художествената академия се помещава в съседната сграда. Там талантливите студенти се учат на животопис, иконопис, реставриране и други изящни изкуства.

Сградата на Журналистическия Факултет на Софийския Университет се намира съвсем наблизо до Художествената академия и Храм-паметника Александър Невски. Това е първата сграда на Софийския университет, помещавала ученолюбивите преди да бъде построена съвременната сграда на университета. А преди да се превърне в Алма Матер, там се е намирал турски конак, на входа на град София.

Точно до бившия конак стои гордо изправен паметникът на Васил Левски, изграден точно на мястото, където Апостолът е обесен.

Сградата на Народното Събрание е друг символ на града. Тя е строена на три етапа - 1884, 1890, 1928г. Думите изписани на фасадата й – Съединението прави силата, събират в себе си много история и гордост за българския народ.

Народният Театър Иван Вазов е една от най-красивите сгради в столицата. Тя е строена в началото на XX в. в стил немски класицизъм с елементи на стил сецесион. Два пъти е променян интериорът на театъра – след опустошителен пожар през 1923, и през 70-те години на 20 в.

Руската Църква Св.Николай се намира близо до ул. Раковски и площад Ал. Невски. Тя е съградена през 1912-1914 г. със средствата на руски емигранти в България.

В Съседната сграда се помещава Природонаучният музей с богатата му сбирка от препарирани и живи животни.

В сградата на Царския дворец, строена през 1873 г., днес се помещават Националната художествена галерия и Етнографският музей. Галерията съдържа много богата колекция от над 12000 експоната на българското изящно изкуство.

Етнографският музей разкрива чрез експонатите си бита на българина през вековете, облеклото му, както и оръдията и произведенията на труда му.

Близо до Двореца се намира сградата на Българската народна банка, а в съседство, зад стените на преустроена бивша джамия, по-рано християнска църква, днес се намира Археологическият музей.

В двора на Президентството и х-л Шератон се намира реставрираната наскоро стара римска ротонда, по-късно превърната в църквата Св.Георги.

Сградата на Централните хали, също реконструирана наскоро, е също един от символите на града. Днес Халите са приятно място за пазаруване и срещи.

В този район се намират също джамията, банята, руини от римски постройки и много други забележителности.

В подлеза до ЦУМ може да се види църквата Св. Петка Самарджийска, почти изцяло вкопана в земята. Според една от хипотезите тук е погребан Васил Левски.

Много са паметниците в София и всеки един от тях е символ на различни събития и етапи от българската история – Руският паметник е в чест на руските войски, освободили България от турското робство, Докторският паметник е посторен в памет на загиналите лекари от руската армия, паметникът Цар Освободител е красив и величествен, изправен пред входа на Народното Събрание. В столицата има и много паметници от епохата на социализма.

Двата най-красиви и величествени моста са Лъвов мост, украсен с четири лъва на високи постаменти, и Орлов мост – с четири орела, гледащи четирите посоки на света.

На известната улица Граф Игнатиев, до ъгъла с ул. Раковски се намира площад Славейков, приютяващ най-големият книжен пазар в страната на открито. Наскоро той бе ремонтиран и украсен с шадраван и статуя на Петко и Пенчо Словейкови, дали името си на този красив площад.

В централната част на София в посока север-юг красивият и модерен булевард Витоша ослепява посетителите с красивите и скъпи бутици на световноизвестни марки. В началото на улицата се вижда църквата Св. Неделя, малко по-нагоре се извисява най-величествената сграда в града – Съдебната палата, с гигантско стълбище и два бронзови лъва. А след пресечката на бул. Витоша с бул. Патриарх Евтимий в красив парк с фонтани се намира Националният Дворец на Културата, домакин на много културни събития.

Не трябва да пропуснем да споменем и Националния Исторически Музей, който се намира в периферията на града - в кв. Бояна.

Зоологическата градина на София приютява много екзотични животни и е приятно място за разходка в почивните дни.