Сопот е малък град, разположен в подбалканската долина на река Стряма, на 117 км от София, на 55 км от Пловдив и само на 5 км от Карлово. Красивата природа и близостта до Национален Парк Централен Балкан привличат много туристи в района.
За историята на Сопот се знае, че тези земи са били заселени от най-дълбока древност. През 2005 година археолози почти случайно попадат на съкровище, по-старо от Троя – до село Дъбене. Според легендата за намирането му, младите археолози изследвали друг терен, когато на опашка в магазина попаднали на жена, носеща златна огърлица с интересни мъниста. Жената се похвалила, че съпругът и – тракторист – намерил мънистата при обработка на почвата и от тях й направил бижуто. Намерените при разкопките предмети се датират от бронзовата епоха и наброяват над 15 000 златни предмета.
В района на Сопот са открити монети и предмети от времето на тракийските царе Севт II и Севт III, а също и от епохите на Филип Македонски, Александър Македонски и Лизимах.
Съвременният град е възникнал през XV век. Според историците, името Сопот идва от древнославянска или старобългарска дума за улей за вода. Не е ясно защо градът е кръстен така, но вероятно се дължи на богатството му на вода – и днес градът има много чешми.
През Възраждането Сопот е сериозен търговски и занаятчийски център, особено популярен с абаджийството си. През тази епоха градът носи названието Алтън Сопот – Златен Сопот. По време на Освободителната война през 1877-1878 г. турските войски опожаряват целия град, а по-голямата част от местното население е избито.
За кратко – между 1950 и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което е възстановено старото му название.
Днес Сопот е китно градче, което се гордее с миналото и забележителностите си. Най-ценната сред тях е родната къща на най-великия български писател – Иван Вазов. Тя се намира в центъра на града, на едноименния площад. За жалост оригиналната къща е опожарена по време на Осовобождението, но на нейно място през 1932 година е издигнато копие, в което са подредени предмети от бита и миналото на писателя.
За историята на Сопот се знае, че тези земи са били заселени от най-дълбока древност. През 2005 година археолози почти случайно попадат на съкровище, по-старо от Троя – до село Дъбене. Според легендата за намирането му, младите археолози изследвали друг терен, когато на опашка в магазина попаднали на жена, носеща златна огърлица с интересни мъниста. Жената се похвалила, че съпругът и – тракторист – намерил мънистата при обработка на почвата и от тях й направил бижуто. Намерените при разкопките предмети се датират от бронзовата епоха и наброяват над 15 000 златни предмета.
В района на Сопот са открити монети и предмети от времето на тракийските царе Севт II и Севт III, а също и от епохите на Филип Македонски, Александър Македонски и Лизимах.
Съвременният град е възникнал през XV век. Според историците, името Сопот идва от древнославянска или старобългарска дума за улей за вода. Не е ясно защо градът е кръстен така, но вероятно се дължи на богатството му на вода – и днес градът има много чешми.
През Възраждането Сопот е сериозен търговски и занаятчийски център, особено популярен с абаджийството си. През тази епоха градът носи названието Алтън Сопот – Златен Сопот. По време на Освободителната война през 1877-1878 г. турските войски опожаряват целия град, а по-голямата част от местното население е избито.
За кратко – между 1950 и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което е възстановено старото му название.
Днес Сопот е китно градче, което се гордее с миналото и забележителностите си. Най-ценната сред тях е родната къща на най-великия български писател – Иван Вазов. Тя се намира в центъра на града, на едноименния площад. За жалост оригиналната къща е опожарена по време на Осовобождението, но на нейно място през 1932 година е издигнато копие, в което са подредени предмети от бита и миналото на писателя.






Увеличи







Сопот