Манастир Успение Богородично край Габрово е по-известен с името Соколски манастир. Намира се на 12 км югоизточно от града и на 4 км от етнографския комплекс Етъра. С Етъра го свързва туристическа пътека, която се вие през красива местност и ще ви отведе до манастира за около 2 часа.
Предполага се, че светата обител е основана през 1833 г. от монасите Йосиф Соколски и Агапий, дошли тук от Троянския манастир. Съществува обаче и хипотеза, че през Средновековието тук е имало действащ манастир, който е възстановен от двамата монаси през 30-те години на XIX век.
Монасите построили малка дървена църква на площадката пред една плитка скална пещера, като използвали скалата за олтарната абсида. До църквата била построена паянтова дървена жилищна сграда. Само на следващата година обаче и двете дървени сгради били съборени и били издигнати наново от камък с помощта на дарения на хора от Габрово и близките села. Официално манастирът бил осветен през 1834 г.
Жилищната част била съградена върху платото над площадката с пещерата. След завършването на сградата в нея започнало да функционира килийно училище, в което по-късно преподавал за известно време самият просветен деец Неофит Бозвели.
Църквата била изографисана по-късно от поп Павел и сина му Николай от казанлъшкото село Шипка. По-късно и други майстори оставили своите произведения в църквата. Богатството на стилове и теми сред стенописите днес ни говори, че храмът е привличал много възрожденски иконописци.
Най-голямата забележителност на манастира днес е кръглата чешма, разположена в средата на двора и построена през 1868 г. от майстор Колю Фичето. Смята се, че той е измайсторил и красивата ограда северно от църквата, както и костницата до храма.
Предполага се, че светата обител е основана през 1833 г. от монасите Йосиф Соколски и Агапий, дошли тук от Троянския манастир. Съществува обаче и хипотеза, че през Средновековието тук е имало действащ манастир, който е възстановен от двамата монаси през 30-те години на XIX век.
Монасите построили малка дървена църква на площадката пред една плитка скална пещера, като използвали скалата за олтарната абсида. До църквата била построена паянтова дървена жилищна сграда. Само на следващата година обаче и двете дървени сгради били съборени и били издигнати наново от камък с помощта на дарения на хора от Габрово и близките села. Официално манастирът бил осветен през 1834 г.
Жилищната част била съградена върху платото над площадката с пещерата. След завършването на сградата в нея започнало да функционира килийно училище, в което по-късно преподавал за известно време самият просветен деец Неофит Бозвели.
Църквата била изографисана по-късно от поп Павел и сина му Николай от казанлъшкото село Шипка. По-късно и други майстори оставили своите произведения в църквата. Богатството на стилове и теми сред стенописите днес ни говори, че храмът е привличал много възрожденски иконописци.
Най-голямата забележителност на манастира днес е кръглата чешма, разположена в средата на двора и построена през 1868 г. от майстор Колю Фичето. Смята се, че той е измайсторил и красивата ограда северно от църквата, както и костницата до храма.






Увеличи




Соколски манастир



Соколски (Габровски) манастир Успение Богородично