Bulgaria Inside

Едно от най-живописните селца сгушени в топлата прегръдка на Еминския дял на Стара планина е Козичино. Козичино е по-известно Еркеч и е единственото село в България, което е успяло да запази езика и традициите на предците ни недокоснати от времето. Тук все още се говори на старобългарски и са живи уникалните обичаи и традиции на старобългарската култура.

Първите сведения за съществуването на Еркеч са още от времето на Първото българско царство. По време на Османското владичество селото е опазвало Дюлинския проход и еркечени са имали правото да носят оръжие и да яздят коне. През цялата си дълга история Козичино не е допуснало чужд крак да пристъпи в неговите землища. От турско време се е запазил и израза „Мини и замини, в Еркеч не замръквай!”.

Според някои изследователи името на селото идва от турската дума еркечите, която означава козли водачи на стадо. Според други Еркеч означава „замини, не замръквай”.

През последните години село Козичино се превърна в атрактивна туристическа дестинация, особено за летуващите чужденци по българското Черноморие. Тук се развива успешен еко и селски туризъм и селото има какво да ви предложи и с какво да ви изненада.

Една от забележителностите на Козичино е църквата "Св. Великомъченица Параскева". Тя е трикорабна базилика, строена през 1845-1848 г. и е една от малкото напълно запазени автентични църкви в България. "Света Параскева" има много интересна история. За да построят своята църква еркечени избрали най-ниското място в селото, за да не се вижда отдалеч и я строили само нощем, за да не ядосат османците. Понякога османски банди от съседни села разрушавали съграденото, но на следващата нощ селяните го вдигали отново.

В Козичино можете да разгледате работеща вятърна мелница, както и автентичен дарак за влачене на вълна, а екзотика внася щраусовата ферма, която се намира в селото.

Най-забележителни обаче са хората на Козичино, които пазят своите традиции. Селото е единствено в България, където лазарките не ходят на Лазаров ден, а на Цветница. Тук можете да се насладите на песните на жените от групата за автентичен фолклор, да поседите под сянката на тежките лози, да си пийнете от домашната студена ракия и да похапнете салатка от домати, които стопаните ще ви откъснат направо от слънчевите си градини. В Козичино никой няма да ви върне, а ще ви приютят, ще ви нагостят царски с домашно приготвени гозби и ще ви разкажат стари истории.