Bulgaria Inside

Ако тръгнете на север от Шадравана (големият фонтан пред кметството на Пловдив) по пешеходната улица на Пловдив - Главната - и някъде по пътя завиете наляво, ще откриете, че всяка от уличките се изкачва стръмно нагоре. Къщите са построени една над друга като в някое планинско градче. Но скоро и къщи и улици секват, нагоре се виждат само скали и гора. Това е Сахат тепе - един от по-малките хълмове на Пловдив.

В древността е бил доста по-внушителен (както и всички останали тепета), но хилядолетията човешки нужди и съжителство са оставили своя непоправим отпечатък. Стотици тонове скала са откъснати от него и са превърнати в основите на сгради или в настилка на древния град.

Нагоре, на едно-две места продължават стълбички и алеи. Въпреки че е едно от по-ниските тепета (46 метра), от върха му се открива много приятна гледка към къщите около Главната и към Стария град.

Сахат тепе има два върха - северен и южен. В седловината помежду им е устроена площадка с пейки и чешма. Тук, както и на скалите по склоновете, вечерно време идват доста младежи, предпочитащи да се събират на открито. На южния връх през 50-те години на ХХ век е построена радио и телевизионна станция, а на северния има стара османска часовникова кула. Тя по-трудно се забелязва заради извисилите се дървета. След Освобождението в нея живеел страж, който да наблюдава за пожари в града. Но по-често трябвало да го събудят виковете и изстрелите на хората долу, за да бие камбаната и да насочи пожарната команда. В османско време населението било вдигано на крак с гърмеж на топ.

Уличките в ниската част на тепето (от изток, север и запад) са едни от най-тихите в центъра, много зелени и приятни. Усилие да се катерят по тях правят само живущите тук. Все още се пази първоначалната архитектура с къщите от началото на XX век. На северния склон ще намерите и голямата Евангелска църква в Пловдив, изградена в готически стил през 1901 г.

Сахат тепе в превод от турски означава "Хълм на часовника". Часовниковата кула, подобно на първите европейски механични часовници, е без циферблат. Някога е отмервала всеки час с камбанен звън, който се е чувал над целия град. Старата кула е построена някъде между 1596 и 1611 г. Тя е сред най-ранните в европейска Турция. Все пак часовниците през XVI и XVII век оставали рядкост по нашите земи. Едва в периода на Възраждането станало въпрос на престиж за всеки град да си вдигне сахат-кула. Из империята мюсюлманите продължавали да използват древния навигационен инструмент, усъвършенстван от арабите, астролаба, за да определят точния час за молитва. Езанът на мюезините се разнасял пет пъти в денонощие от 53-те пловдивски джамии и определял основния ритъм на живот на ориенталския град.

Интересното е, че Сахат тепе е наричан така, преди там да бъде построена османската кула. Изглежда турските заселници са заварили гръцко название със същия смисъл, което идвало още от Античността, и само са го превели на своя език. И наистина, при събарянето на къща в подножието на тепето през 1920 г. са открити останките на воден градски часовник от римско време. Такива са били много разпространени из градовете на ранната Византия - отново с основна функция да определят времето за църковните служби. Пловдивският часовник се помещавал в собствена сграда, която вероятно по-рано е била храм. Там е намерен надпис от времето на Септимий Север (193-211 г.). По източния скат е намерен и циферблат на слънчев часовник. Връзката на Сахат тепе с градското време остава негова съдба през епохите.

Надписът на арабски на самата сграда свидетелства, че тя е поправена основно през 1812 г. (вероятно след пожар на предишната дървена кула). Вероятно около Освобождението часовникът отново не е работел, защото през 1882 г. градската управа поръчва нов от Виена. Сегашният е реплика, правена по неговите чертежи от български майстор, и е поставена в кулата през 90-те години на ХХ век.