Настаняване и атракции
СПОДЕЛИ ВЪВ:
Размер на текста
Роженският Манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония и втори по големина след Рилския в страната. Той е един от няколкото средновековни български манастира, добре запазени и до днес. Разположен е в ниската част на Пирин, на около 1 км югозападно от с. Рожен и на около 2,5 км североизточно от гр. Мелник.
Според летописи, съхранявани в Атон, Гърция, манастирът е създаден през 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, в последствие дава името си на близкото село Рожен.
По време на царуването на цар Калоян (1197-1207), Деспот Алекси Слав, деспот на региона, обогатява манастира с няколко нови сгради. През XVII в. той бива опожарен, но в началото на XVIII в. Манастирът и сградите около него са възстановени с финансовата помощ на българи от региона. Реконструкцията започва през 1715 г и завършва през 1732 г. От този период датират и повечето от стенописите тук. Запазени са и стенописи от 1597, 1611, 1715 и 1732 г.
Манастирът достига своя апогей през XIX в, когато става регионален духовен център и придобива много земи. По време на турското робство попада под гръцко влияние. Превърнат е в метох на Иверския светогорски манастир, но от 1912 г отново става български. Спорът за собствеността над тази обител се решава едва през 1921 г от арбитражния съд в Хага, където правата се отстъпват на България.
Манастирският комплекс се състои от църква, параклис – костница, стопански и жилищни сгради. Дворът му е с неправилна шестоъгълна форма като от 5-те си стени е ограден с жилищни постройки, а от 6-тата - с висок зид. Постройките оформят вътрешния двор на манастира, където се намира и църквата. Тя представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор, с открити галерии от юг и запад. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. Св. Козма и Дамян и в него е забележителният с реализма си ктиторски портрет на Мелания монахиня (1732 г.).
Според летописи, съхранявани в Атон, Гърция, манастирът е създаден през 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, в последствие дава името си на близкото село Рожен.
По време на царуването на цар Калоян (1197-1207), Деспот Алекси Слав, деспот на региона, обогатява манастира с няколко нови сгради. През XVII в. той бива опожарен, но в началото на XVIII в. Манастирът и сградите около него са възстановени с финансовата помощ на българи от региона. Реконструкцията започва през 1715 г и завършва през 1732 г. От този период датират и повечето от стенописите тук. Запазени са и стенописи от 1597, 1611, 1715 и 1732 г.
Манастирът достига своя апогей през XIX в, когато става регионален духовен център и придобива много земи. По време на турското робство попада под гръцко влияние. Превърнат е в метох на Иверския светогорски манастир, но от 1912 г отново става български. Спорът за собствеността над тази обител се решава едва през 1921 г от арбитражния съд в Хага, където правата се отстъпват на България.
Манастирският комплекс се състои от църква, параклис – костница, стопански и жилищни сгради. Дворът му е с неправилна шестоъгълна форма като от 5-те си стени е ограден с жилищни постройки, а от 6-тата - с висок зид. Постройките оформят вътрешния двор на манастира, където се намира и църквата. Тя представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор, с открити галерии от юг и запад. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. Св. Козма и Дамян и в него е забележителният с реализма си ктиторски портрет на Мелания монахиня (1732 г.).
Хотели в региона
Мелник, Чавкова къща
Бъди навсякъде с BulgariaInside.com
Роженски манастир