Bulgaria Inside

Рибарската махала в Тутракан е едно уникално по характера си място. Това е единственото рибарско селище в страната, което се е обособило естествено по поречието на голямата река. Намира се в североизточната част на Тутракан и е разположено по протежение на крайбрежната ивица.

Рибарската махала е архитектурен резерват с 48 сгради, паметници на културата. В началото на 90-те години на XX век по проект на Националния институт за паметниците на културата са реставрирани две от къщите, има планове и за възстановяването на трета сграда.

Махалата е възникнала в средата на XIX век и това й придава възрожденския вид. Някои от къщите са построени преди 150 – 200 години и това ги прави особено ценни.

В миналото жителите на Тутракан са се препитавали предимно с два занаята, и двата обвързани неразривно с близката река Дунав – това са рибарство и лодкостроителство. Най-умелите рибари са били тутраканци, а местните лодки били използвани по цялото българско поречие на голямата река. В началото на XX век в града е имало 7 работилници за лодки, а повече от половината население се занимавало с лов на риба.

Двата периода, през които Тутракан е бил в границите на Румъния – от 1913 г. до 1916 г. и след това от 1919 г. до 1940 г . – до известна степен нарушили традициите в местните занаяти, но не и тези в областта на риболова и строителството на лодки. По време на втората окупация с тези занаяти се препитавали предимно тутраканците от румънски произход, които съставлявали около 2/3 от населението на града. Българите се изхранвали със земеделие, обущарство, ковачество и др.

Къщите в рибарската махала са два типа. Едните са построени върху каменни основи – маза, която е дълбока 1,5 – 2 метра. Този вид сгради имали само 2-3 стаи. Вторият тип къщи се характеризират с хоризонтално редените греди. За всички рибарски къщи е характерна липсата на двор – рибарите не се занимавали със земеделие. Във всеки дом на източната стена имало икона на Св. Никола, под която мъждукало кандило всеки път, когато стопанинът бил за риба.