Bulgaria Inside

Град Плиска е първата столица на България от основаването на държавата през 681 г. Градът освен главен политически център на новосъздадената държава, е бил също така и средище на културата и на икономиката на България до преместването на столицата в гр. Велики Преслав през 893 г. от Цар Симеон Велики.

Археолозите и историците смятат, че градът е построен върху старо славянско селище. Останките на древния град днес ни говорят много за историята на България и за нейното древно величие. Руините сочат, че старата столица се е разполагала върху площ от 23 кв.км. Тъй като е построена в полето и няма естествени защити от врагове, градът е имал три крепостни защити. Първата и най-външна защита е бил големият ров с висок насип, опасал града. Втората защита е бил висок и дебел зид, ограждащ града, с порти, кули и наблюдателници. Третата защитна стена е ограждала цитаделата в рамките на града. Зад неговите стени са се намирали дворецът и покоите на владетеля.

Най- интересните архитектурни паметници, чиито останки са запазени до днес, са:
Големият дворец, който е най-добре запазената сграда във Вътрешния град; Тронната палата на българските владетели е била официална сграда, която се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди посланици и пиршества. Тук е бил и тронът на владетеля. Размерите на двореца са 52 на 26.5 м. Построен е от хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за изграждането на Плиска в един голям и модерен за времето си средновековен град.

Малкият дворец заема площ от 568 кв и е бил най-красивата и богато украсена сграда в комплекса. Там са се помещавали личните покои на владетеля и неговото семейство. В цитаделата се намират също така и храмовете, водохранилището, басейните и стопанските сгради.

Градът освен красив, е бил и доста добре благоустроен – намерени са останки от канализационна мрежа и подово отопление, а археолозите смятат, че прозорците на някои от сградите са били от стъкло.

Голямата базилика, която се намира във Външния град, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя е издигната от княз Борис. Тя е трикорабна, а с внушителни си размери (100 на 30 м) се нарежда сред най-величествените български архитектурни творби от епохата.