Bulgaria Inside

В студеното утро на 8 декември 1949 година трима братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови, работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са открити деветте съда от Панагюрското съкровище. Те са изработени от чисто злато и общото им тегло е малко над 6 кг.

Най-големият съд е амфора – ритон, има и седем по малки ритона – 3 с формата на животински глави, три с формата на амазонки и един е като портмоне с формата на козел. Последният съд е фиала. От надпис върху фиалата се съди, че са изработени в гр. Лапсакос на Дарданелите.

Съкровището се датира от III в пр. Хр. Историците предполагат, че съдовете са били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино, чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид сервизът е непълен.

Не е ясно дали са принадлежали на местен тракийски владетел или просто са донесени по тези земи от търговец или като военна плячка. Богатата украса по съдове изобразява множество сцени от гръцката митология.

Въздействието и красотата на тези 6 кг злато не може да се опише, трябва да се види, да се усети. В музея на град Панагюрище е изложено копие на откритото съкровище, а оригиналът може да бъде видян в залите на НИМ в София, ако не е на гастрол по света.