Bulgaria Inside

Панагюрище е един от градовете в България, оставил ясен отпечатък в историята й. За туристите най-голям интерес представлява Панагюрското златно съкровище, което датира от IV-IIIв. пр. н. е, открито на 8 декември 1949 г от тримата братя Павел Петко и Михаил Дейкови. А за българската история Панагюрище се свързва с Априлско Въстание, с първите стъпки към освобождението от турско робство.

Панагюрище е малко градче, разположено в южните склонове на Средна гора. Не е много далеч от София – само на 90 км източно от столицата. Една разходка из града може да се комбинира и с посещение до разположения на 42 км град Пазарджик.

Градът е бил тракийско селище, за което свидетелства Панагюрското златно съкровище и могилата „Мрамор”. В нея е открито ритуално погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е.

В околностите на града могат да се разгледат също и руините от българските крепости Красен и Душковченин.

Интересна е историята на името Панагюрище. Градът е кръстен на малкия панаир, които се организирал по брега на реката. Думата „панагюр” е синоним на „панаир”.

По време на османското робство градът е бил привилегирован - с ферман султанът обявява Панагюрище за военно селище. Местното население е носело свободно оръжие и било е освободено от някои данъци, дори в управлението на града е имало относителна свобода. Това е една от причините за икономическия растеж на града – някъде към началото на XIX в. търговията и занаятчийството бележат своя подем. Градът започва и да се образова. През периода 1839 – 1843, с подкрепата и финансовата помощ на цялото население на Панагюрище се построяват двете училища – мъжкото и девическо. Построена е и местната библиотека, която в онези времена е наброявала 2000 книги, измежду които е имало средновековни оригинали върху кожа и пергамент. Между стените на тези две сгради се образова цялата младеж на Панагюрище и се запалва пламъчето за свобода.

През 1865 година врати отваря и читалището „Виделина”, където просветната дейност започва да кипи. Духът на панагюрци се пробужда, а през пролетта на 1876 г в града пристигат пратениците на Гюргевския революционен комитет – Георги Бенковски и Панайот Волов. В Панагюрище революционният комитет е бил воден от Павел Бобеков. Той е бил главен учител в мъжкото училище и председател на читалището и заедно с Васил Левски основават комитета през 1870 г.

Велик момент в подготовката на Априлското въстание е събранието в местността Оборище (на 12 км северозападно от Панагюрище). На 13 Април 1876 г там се е провело Първото Българско Велико Народно Събрание, където се е обсъждал ходът на въстанието. Днес там може да видите паметник, дело на скулптора Янко Павлов, който е построен през 1928 г. от бял врачански камък. Двете светкавици, които излизат от великата дата, символизират удара на борците-интелектуалци и на въоръжения народ. Именно те разбиват петте халки на петвековните вериги.

За съжаление много малко е останало от някогашния град. По време на Априлското въстание почти целият град е опожарен. Само няколко старинни къщи остават, за да разкажат историята на Панагюрище. Сега тези домове са къщи-музеи, които могат да бъдат посетени.

Една от тях е Тутевата къща, в която на 20 Април 1876 г. се обявява началото на Априлското въстание.

Домът на девойката, ушила и избродирала знамето на свободата, също е запазен непокътнат и може да се разгледа – къщата на Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня. В обширния двор на дома е погребана и самата Райна Княгиня.

Другият запазен дом е Дудековата Къща - тя е представител на симетричните пловдивски къщи. Строена е през периода 1853 – 1856 г. Реставрирана е през 1990 – 1996 г. Обявена е за музей и е отворена за посещения.

През 1951 годнаи врати отваря и Историческият музей на града. Освен него може да разгледате и читалището Виделина, където се пробужда идеята за въстание. В центъра на града е издигнат и Национален мемориален комплекс "Априлци”, дело на видните български архитекти Иван Николов и Богдан Томалевски и скулптурите Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов.

След като цял предиобед сте обикаляли, за да разгледате тези паметници и къщи, може да обядвате в многоцветните заведения из центъра на града. Заслужава си да опитате местната кухня, а ако сте посетили Панагюрище в зимния сезон, може да насочите вниманието си и към виното.

Следобедът може да се ангажира с посещение на църквите в града и да завърши с очарованието на Панагюрското златно съкровище

В студеното утро на 8 декември 1949 година трима братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови - работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са открити деветте съда от съкровището. Те са изработени от чисто злато. Най-големият съд е амфора – ритон, седем по малки ритона – 3 с формата на животински глави, три с формата на амазонки и е като портмоне с формата на козел. Последният съд е фиала.

Историците предполагат, че съдовете са били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино, чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид сервизът е непълен. Но въздействието и красотата на тези 6 кг злато не може да се опише, трябва да се види, да се усети. В музея на града е изложено копие на откритото съкровище, а оригиналът пътува по света, за да очарова милиони хора с изяществото си.

Възможно е да посетите този красив град за един интензивен ден, да разгледате всичко, но има вероятност да не усетите духа и мистиката на нощно Панагюрище. А и денем, по уличките на града има какво да се види. Прохладният планински въздух е едно спасение от летните жеги на претъпкания и шумен град.

Както навсякъде другаде, и тук семейните къщи предлагат удобствата на съвремието, но в комбинация със запазената архитектура и автентичната подредба на къщите, може да се откъснете от ежедневието на XXI век и да поживеете по-назад във времето.

За любителите на лукса има достатъчно нови хотели и почти сигурно е, че скоро ще има и големи комплекси.

Все пак Панагюрище е запазило облика си на възрожденски град, а планинското му разположение предлага и възможност за разходки в гората. Маршрутите са лесно достъпни и откриват прекрасни гледки.