Bulgaria Inside

Град Пазарджик е един от големите градове в Южна България. Разположен е в западната част на Горнотракийска низина, по поречието на река Марица. Намира се на 100 км от София и на около 35 км от Пловдив.

Земите около Пазарджик са обитавани от дълбока древност. За това свидетелстват множеството могилни некрополи и селищни могили, открити в района.

Самият град е възникнал в началото на ХV век като търговско селище на пътя между Европа и Мала Азия. През следващия век градът става център на кааза /турска административно единица/ и векове наред е известен като средище на търговци и занаятчии. Често пъти е споменаван в пътеписите на пъшественици като оживен град с голям пазар и богати търговци.

През ХVІІ и ХVІІІ Пазарджик е едно от основните пристанища по река Марица. В складовете край реката са се съхранявали пшеница, ориз, тютюн, дървен материал от Родопите, които със салове били извозвани по течението на реката към Одрин и Истанбул.

Основният поминък на жителите на града било производството на зеленчуци, тютюн и ориз, животновъдството и занаятчийството. Съсловието на занаятчиите и търговците в Пазарджик съставлявало над 70% от населението. Всяка година от края на юни до средата на август южно от града се провеждал т.нар. Марашки панаир, който привличал търговци от цялата Османска империя.

Както всеки по-голям град, и Пазарджик през епохата на Българското Възраждане е бил културно средище. През 1823 г със средствата на епископ Дионисий Агатоникийски е построено първото килийно училище. През 1845 г. отваря врати пълвото модерно класно училище в града, а през 1848 г. е основано и девическото училище. Читалището Виделина се появява през 1870 г, последвано от сформирането на женското ученолюбиво дружество Просвета. Много модерни за времето си и богато украсени къщи се появяват и в Пазарджик, по подобие на Пловдивските възрожденски къщи.

След Освобождението Пазарджик е вторият по големина град в Източна Румелия след Пловдив и населението му наброява 15 000 души. Постепенно занаятчийството замира, но на негово място се появяват манифактурите и заводите. През следващите няколко десетилетия градът се развива като промишлен и търговски център.