Bulgaria Inside

Никополис ад Нестум е името на античния и късноантичен римски град, който се намира в село Гърмен, на два километра западно в местността Марков чифлик и Хисарлъка и на около 7 км от Гоце Делчев.

На мястото на голямо тракийско селище, през 106 г. от н.е. император Троян основава Никополис ад Нестум, който е един от трите града, построени от него в чест на победата на Римската империя над даките. Наречен е „Град на победата при Места”.

След приемане на християнството Никополис ад Нестум е един от седемте града в Родопите, който е и център на епископия. Никополис ад Нестум заема стратегическо място, свързвайки Егейския бряг с военния път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипопол (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение.

След като е разрушен през VI в. през IX-X в. градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII в., когато загива при походите на кръстоносците. През късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик.

Късноантичният и римски град Никополис ад Нестум е организиран по подобие на малоазийските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града. Ограден е от всички страни с високи крепостни стени, с дебелина от 2,40-2,80 м., градежът е от речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли (opus mixtum).

В градa са се секли монети от времето на император Комод (180 - 192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217 г.). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и

Могат да се видят останки от крепостни стени, култови сгради и други съоръжения. Обявен е за археологически и архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието през 1965 г.

След археологически разкопки, проведени в периода 1980-1984 г. и през 2007 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стени. Разкрити са четири кръгли кули на южната стена, две почти квадратни кули пред широко отворената полукръгла екседра на южната порта, една V - образна кула на западната стена и една правоъгълна кула на източната крепостна стена. Непосредсвено до вътрешната страна на южната крепостна стена е разкрита банска постройка, снабдена с обширен аподитерий – съблекалня, фригидарий с хладен басейн и калдарий с горещ басейн. Проучено е и богато перистилно жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик, разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град.

В глинен съд върху тухления под на най - голямото от помещенията  на перистилното жилище е намерена находка от 137 монети на византийския император Юстин и София (518-527 г.), която датира и загиването на града.

Открити са още фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и др.