Bulgaria Inside

Националният военноисторически музей в София често остава извън полезрението на столичани и туристи, въпреки впечатляващата си сбирка.

Експозицията на музея е разположена е на три етажа, като чудесното цветово и светлинно оформление на залите създават особена атмосфера на досег с отминалите времена. Археологическите находки са подбрани и поставени така, че да представят цялостен и жив облик на средновековния български воин или на хайдутина от османско време.

В музея могат да бъдат видяни карти на историческа България и на картини на класически български художници, представящи с много въображение важни битки, ханове и воини. Картини обогатяват със силни чувства и залите с новата ни история - патосът на „Защитата на Орлово гнездо“ и „На нож“ например ще просълзи всеки българин. Колекцията на картини от български класици (Вл. Димитров - Майстора, Яр. Вешин, Б. Денев и много др.) може да съперничи на повечето художествени галерии у нас.

Вътрешната експозиция проследява историята на България от пристигането на прабългарите по тези земи, през усилията за освобождение и обединение през XIX и XX век, до съвременното въоръжение на българската армия като партньор в НАТО. Избрана е само малка част от фонда на музея, който надхвърля 1 000 000 предмета. Показани са например Самарското знаме, коси и лични вещи на Левски, пленени вражи знамена.

Външната експозиция, разположена в двора, е със световно значение. Малко европейски музеи притежават на едно място толкова разнообразна колекция от военна и танкова техника, от самото начало на XX век до края му. Редица експонати, например немски танкове, които са били на въоръжение в българската армия като съюзник на Вермахта, са изключително редки. Друг интересен експонат е танк Т-34, който е участвал активно във Втората световна война, прекосявайки половината европейски континент - от Курската битка (юли 1943 гд.) до самото превземане на Берлин две години по-късно. След войната, при окомплектоването на войските на Народна република България със съветска техника, е придаден към Карловската бригада, където служи още десетилетия, преди да бъде пенсиониран в Музея.

В двора има едно много интересно кътче, където са струпани военни камиони, автобус, трактори и бронирани коли отпреди войната, с най-различни страни производители (Полша, Италия, СССР, ...).

Във вътрешния двор може да се види богата колекция артилерия от XIX и началото на XX век, както и много техника съветско производство, самолети, зенитни системи, ракети земя-земя, включително системата Град и ракета СС-23, модерен вариант на известните на Запад ракети „Скъд“. СС-23, най-мощното възпиращо оръжие, притежавано от българската армия, до 1989 г. са били насочени към териториите на натовските държави Гърция и Турция, а през 2002 г. бяха унищожени като условие за приемането ни в НАТО.

Колекцията на музея започва скромно по време на Първата световна война. През 1916-1917 г., като част от съюзническите връзки, организираме изложба на войнишко творчество в Берлин. След завръщането й в страната колекцията от картини е изкупена от държавата и полага началото на музейния фонд. Преди това възпоменателни сбирки от войните съществуват в различни селища и имат по-скоро временен характер. С годините музеят се заема с придобиването им. Отваря врати за посетители едва през 1937 г. поради липсата на сграда. Днес всички други военни музеи в България са негови филиали. Това са Военноморският музей и Паркът-музей на Владислав Варненчик във Варна, Музеят на авиацията в авиобаза Крумово (край Пловдив).