В град Чепеларе се намира един от уникалните музеи на България с една от най-интересните сбирки – Музеят на родопския карст. Той се помещава на първия етаж на един от най-известните хотели в града – хотел "Пещерняк".
До него се достига лесно, а и дори да не успеете да се ориентирате от табелите, всеки местен жител и почти всеки турист може да ви упъти. Най-лесно до музея може да стигнете по следния начин - ако се движите в посока Пампорово и Смолян, след като влезете в град Чепеларе, трябва да завиете на втория мост, който ще срещнете в ляво. След около петдесетина метра ще пресечете главната улица на града. След нея ще завиете отново вляво и след още около петдесет метра ще видите сградата на хотел "Пещерняк", която ще ви се пада отдясно. Сградата е бяла и е в типичния за българските хижи алпийски стил. Пътят стига точно до хотела и музея, където може да паркирате на малък паркинг.
От входа на музея се открива прекрасна гледка към Чепеларе и околностите на града.
Музеят на родопския карст е уникален по рода си и единствен за България и Балканския полуостров. Основна част от сбирката му се състои от материали, намерени в района на Родопите. Музеят функционира от 1980 г. и от тогава до сега провокира посетителите си с невероятно интересни факти, експонати и послания от дълбините на пещерите.
Това, че музеят се намира именно в Чепеларе, не е случайно съвпадение, а се дължи на дълбоките корени на пещерното дело в региона и нескончаемия интерес на чепеларци към подземния свят. Именно трудът на група чепеларци е станал основата за създаването на организирана група от пещерняци, които първоначално създават кръжок по минералогия, който след време прераства пещерен клуб. По време на експедициите на членовете на клуба са проучени над 500 пещери в региона, от които днес три са благоустроени за посещения - Ягодинската пещера, Дяволското гърло и пещера Ухловица.
Експозициите в музея са посветени на няколко науки, посредством които се показват на посетителите тайните на пещерите.
Първата сбирка, с която любезните гидове на музея ще ви запознаят, е посветена на геологията. В няколко витрини са показани невероятно добре подбрани и красиви минерали, характерни за пещерите. Част от сбирката се състои и от минерали, които се намират и на повърхността на земята, но изключително характерни за района на
Родопите – ахати, корунд (рубин) и други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Много ценни са експонатите на родохрозитите и родонитите. Това са минерали, които са уникални в световен мащаб и са намерени само в този район. Именно за това и научните им названия носят името на техния географски корен. В тази част на музея може да видите и богата сбирка на минерали от района на
Стара планина, която е дарена на музея от известния пещерняк Явор Шопов.
Следващата зала на музея е посветена на дългата история на музея – 80 години пещерно дело в България - фотоизложба, печатни издания и др. В сбирката е включена и уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш, който първи в България започва да проучва пещерната фауна и открива нови за науката екземпляри, които днес носят неговото име. В музея има екземпляри от тези видове.
Една от най-интересните сбирки на музея е тази, посветена на скалите. Показани са различни видове гранити, брегчи, мрамори, варовици, гипс, бигори и др.
Макар и не в естествена среда, тук са показани множество различни по големина и форми пещерни образувания - сталактитити, сталакмити и сталактони, пещерни бисери, коралити.
Може би най-силно впечатление на посетителите правят разделите по биоспелеология и пещерна палеонтология. В отдел биоспелеология са показани животинските видове, които живеят в пещерите. Повечето хора смятат, че това са предимно прилепите. В България има 12 вида прилепи. Те не са типичната пещерна фауна, защото използват пещерите само като убежище. Към истинската пещерна фауна спадат видове, които никога не излизат от пещерите. За българските пещери това са предимно безгръбначни животни - паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът „Светломразец”, който се е адаптирал толкова добре в тъмнината, че в момента, в който излезе на светлина, умира.
Витрините, посветени на пещерната палеонтология, показват животните, които са живели в пещерите. В родопските пещери най-много кости са открити от пещерна мечка, която е била най-разпространеният вид в тях и подобно на прилепите ги е използвала само за убежище. В музея има възстановен изцяло от естествени кости скелет на пещерна мечка. Пещерната мечка е изчезнала след последния ледников период на Земята или преди около 15 хиляди години. Това е бил огромен и масивен бозайник, хищник, който изправен е достигал височина около 4,5 метра.
Освен мечките, чест посетител на пещерите в региона са били пещерните леопарди. В музея може да се види част от долна челюст на леопард, която е най-старата кост от такова животно, намерено в цяла Европа.
Сбирката включва още останки от елени, които са изчезнали като видове, и от носорози, които преди хилядолетия са населявали и територията на съвременна България.
Последната сбирка в музея е посветена на присъствието на хората в пещерите. Повечето от най-старите експонати са от
Ягодинската пещера и са на 6000 години. Сбирката включва различни керамични съдове, както и запазено жито в керамичен съд от този период, различни оръдия на труда, оръжия и останки от човешки кости.
Музеят на родопският карст е място, което всеки трябва да посети. Освен със знания, това място ще остави у всеки пътешественик невероятни спомени за едно прекрасно изживяване.
Музеят работи от понеделник до събота - от 09.00 до 12.00 часа и от 13.30 до 17.30 часа, почивен ден - неделя. Телефон за информация: 03051 30 41. Входна такса за възрастни - 3 лв., за учащи - 1,50 лв.
Музей на родопския карст, Чепеларе