Град Ловеч е един от най-очарователните градове на България. Разположен е в северните части на Предбалкана, на двата бряга на река Осъм. Възникнал е като тракийско селище, което по-късно се е превърнало в попътна станция на важен римски път. През Средновековието Ловешката крепост е една от най-важните в северните части на България. Тримесечната й обсада довежда до сключването на т.нар. Ловешки мирен договор между Асен и Петър и Византия, което бележи началото на Второто Българска царство.
По време на Възраждането Ловеч е един от големите занаятчийски центрове, ловешките търговци са търгували с цялата империя, а благополучието на града се вижда и от прозвището му по това време – Алтън /златен/ Ловеч. Много възрожденски дейци и радетели за българската свобода са развивали дейността си в града – Ангел Кънчев, Васил Левски, П.Р. Славейков и др.
Днес Ловеч е китно градче с много забележителности, с които неговите граждани с право се гордеят. Най-атрактивната от тях е Ловешката крепост, устояла месечната обсада на византийците. Останките от крепостта могат и днес да се видят на десния бряг на река Осъм върху хълма Хисаря.
Друга голяма забележителност на Ловеч е квартал Вароша. Днес той е архитектурно-исторически резерват с над 160 реставрирани къщи, строени между началото и 70-те години на 19 в. Ловешките възрожденски къщи се отличават с особена архитектура и разположение – лицето на къщата е към двора, а гърбът й – към улицата. Много от къщите са построени, следвайки терасите на терена, което е причината откъм улицата къщата да изглежда едноетажна, а откъм двора - с три етажа. Повечето от реставрираните домове в квартала се обитават от собствениците им.
Прословутият покрит мост, един от четирите в Европа, също се намира в Ловеч. Той е имал тежка съдба – съграждан е на няколко пъти. Първият мост е бил дървен, но водите на придошлата река го отнесли. Вторият мост е изграден от известния майстор Кольо Фичето, като при строежа е участвало цялото население на града. Уникалното съоръжение е било дълго 84 метра, а в покритата му част е имало над 20 дюкяна. За жалост пожар унищожил моста през 20-те години на XX век. Днешният мост е изграден през 80-те години, като основите и подпорите на стария мост са използвани. До голяма степен е запазен старият му вид, но с около 20 метра по-дълъг от моста на Кольо Фичето.
Етикети / Тагове
|
Ловеч