Bulgaria Inside

Крепост Ряховец се намира на 3 км западно от днешния град Горна Оряховица. Построена е по времето на император Аврелий III, вероятно през III – IV в.н.е. Императорът е построил много крепости, които да охраняват пътищата в римската провинция Мизия.

По-късно Ряховец се използва и от българските управници, като особено значение крепостта има по времето на Второто българско царство, когато столица на България става Търновград, отстоящ само на 7 км от крепостта. Ряховец била главното защитно съоръжение, пазещо столицата откъм Дунавската равнина и охраняващо пътя между Дунав, Търновград и друга важна средновековна крепост – Червен.

Има две теории за произхода на името на Ряховец. Според първата наименованието идва от дървото орех. Да кръщават селищата на растения, характерни за района, било обичай на славяните. Другата теория посочва като произход на името персийската дума РАХ, означаваща път. Тази теория не е толкова нереалистична, тъй като в района има и други крепости, чиито имена имат източни корени.

Отбранителното съоръжение е построено на място, което предлага естествена защита от три страни. Крепостта е издигната така, че нейните строители са се възползвали максимално от извивките на терена и скалите.

Първият изследовател на крепостта – Карел Шкорпил - е описал в трудовете си, че е открил две легенди за Ряховец – според едната крепостта и Търновград били свързани с подземен пещерен път. Другото предание сочи крепостта като българската тарапана – мястото, където са се секли монетите. През 1965 г. при разкопки на 1,5 км от крепостта е открит некропол с няколко добре запазени гробове. В тях са намерени дребни предмети, които сочат, че погребенията са на знатни хора.

За съжаление до момента все още няма ясно доказателство, че некрополът е принадлежал към крепостта, а не към друго близко селище. По-подробни разкопки на Ряховец са напра