На високо планинско плато над град Провадия се издига една от най-старите крепости в България. Овеч или Провадийска крепост била създадена от византийците през V век. Нейната основна функция била да охранява границите на Византия от нахлуващите северни племена.
Крепостта, която византийците наричат Проват, в началото е имала само отбранителна функция, но много бързо се превърнала в голям административен и военен център.
По-късно крепост Овеч се явява основна преграда срещу нахлуващи към Плиска, Преслав и Търново войски.
Крепост Овеч придобива стратегическа значимост по време на Второто Българско царство. Тогава тя се превръща във важен административен, културен, религиозен и военен център.
Зад стените на крепостта се оттегля и цар Петър, след като се отказва от престола в полза на брат си Иван Асен I.
Според историците, още двама български царе се свързват с твърдината – ц ар Калоян и Ивайло. За Ивайло се твърди, че е бил градоначалник на Овеч и през 1278 г. под негово ръководство са спрени две византийски армии напредващи към Търново.
През 1366 г. по заповед на цар Иван Александър в крепостта за затворени рицарите на Амедей Шести Савойски, пленени при неуспешната обсада на Варна.
Овеч е превзета от войските на Али Паша през 1388 г. и получава името Таш Хисар (Каменната крепост).
Следва още един обрат в историята на крепостта, тъй като тя преминава отново в български ръце за кратко време. През 1414 г. синът на Баязид – Муса превзема крепост Овеч отново. По време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело- Варненчик през 1444 г. крепостта е превзета и разрушена.
От миналото величие на Овеч не е останало много, но повечето посетители и днес изпитват гордост след като се докоснат до историческото място. Тук могат да се видят запазените основи на три средновековни църкви, като интерес предизвиква най- голямата от тях, наречена Митрополитска.






Увеличи







Крепост Овеч