Bulgaria Inside

На 7,5 км от град Карнобат и на 50 км от Бургас се намира средновековната крепост Маркели. Разположена на възвишението Хисар, което е част от Източна Стара планина, крепостта е била важен военностратегически център и е играла една от основните роли във българо-византийските отношения. Крепостта е охранявала единствения път към Върбишкия и Ришкия проход и това я превръща в един от най-важните средновековни центрове.

Общата площ на Маркели е 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 м. Защитните ровове и валове, обграждали крепостта като пръстен, могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления открити до сега на Балканския полуостров. Крепостта е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специално изградено водно съоръжение свързващо града с близката река.

При археологически разкопки в крепостта са разкрити средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век, както и много артефакти като бронзови монети от VI-XIII век, фрагменти от графитни рисунки, керамични мозайки и бронзови средновековни печати.

Маркели най-вероятно била построена по времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I, за да защити територията на Византия от вражески набези. През 756 г. край пограничната крепост се води битка между българския кан Винех и Константин V. Канът губи битката. През 792 г. българският владетел кан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, в резултат на което Византия се задължава да плаща данък на българската държава.

От Маркели византийският император Никифор I Геник започва похода си към българската столица Плиска през 811 г. и претърпява ужасяващо поражение. От 812 г. крепостта е българска и кан Крум я превръща в най-голямата крепост на българите на юг от Стара планина.

По-късно българската граница е преместена и Маркели губи