Пернишката крепост, известна още като Кракра, е построена вероятно от хан Омуртаг върху скалисто плато по бреговете на река Струма, в югозападната част на днешния град Перник. Целта й е била да брани западните граници на Българската държава, и като такава крепостта е била мощна и добре укрепена.
По-късно, през X и XI век крепостта е била главната твърдина на средновековния пернишки владетел болярина Кракра, център на неговото управление и щаб на защитната му система, включваща още 35 крепости по поречието на р. Струма. По времето на Кракра тя играе важна роля в помощта, която боляринът оказва на цар Самуил в битките му срещу византийския император Василий II. Оттогава крепостта носи името на славния и смел български болярин.
Легендата гласи, че Кракра и войските му удържали в крепостта 88 дневна обсада от армията на Василий II. След многобройните си загуби императорът се оттеглил, а кръвта от загиналите византийски войници дълго време червенеела в подножието на крепостта, откъдето е дошло и днешното име на местността – Кървавото.
Днес от останките Пернишката крепост могат да се направят изводи за нейната големина, за многото и големи постройки, които е обхващала. Крепостната стена е дебела 2 метра и очертанията й следват естествените извивки на платото. Крепостта е обхващала площ от 4,5 декара, като в нейните рамки е имало жилищни, административни, стопански сгради, както и църкви. При археологически разкопки са открити монети и пръстен-печат от времето на цар Петър I.






Увеличи







Кракра