Копривщица се намира в сърцето на
Средна Гора, в долината на река Тополчица. Съществуват много легенди за създаването и основаването на града. Според една от тях на кръстопътя на старите пътищата, свързващи Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и
Панагюрище се намира днешна Копривщица. Според легендата мястото било покрито с тучни зелени ливади близо до реката и много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил един старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа”. Така е поставено началото на Копривщица. Всяко новосъздадено семейство получавало своя прякор заради това, с което се занимавали - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек. Така днес се наричат някои от махалите в Копривщица. В подкрепа на тази легенда е това, че част от Ламбовската Махала днес местните още я наричат Жупата.
Според друга местна легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”. Болярката се заселила в местността с добитъка си и веднага след това заминала, за да измоли от Султана да я обяви за владетелка на Копривщица. Той и дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него Султанът нарекъл Копривщица „Женска Поляна” – така по късно турците наричали Копривщица.
Според трета легенда, селото е заселено от български бежанци, потомци на големи български родове, боляри, скотовъдци и животновъди, които след падането на България под турско иго се изселили тук. Сред тях били тримата овчари - Ламбо, Тороман и Арнаутин, които основали днешните махали Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
Всички легенди обаче са единодушни по един въпрос – Копривщица е създадена в края на Второто Българско Царство. Според Найден Геров селото е основано от търновски боляри, избягали след падането на столицата
Търново. Езикът на местните много се доближава до търновския диалект.
Копривщица е опожарявана три пъти в периода от 1793 до 1810 г. Населението се разселило, много се преместили в
Пловдив,
Казанлък, Одрин. Някои дори заминали за Бесарабия и Молдова. След третия палеж селото е почти изцяло унищожено и започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии благоустроява града, като построяват мостове, чешми, църкви и читалище, което първоначално е наречено Неофит Рилски (той е бил учител там), а по-късно е наречено на известния копривщенски благодетел Ненчо Палавеев. През този период са поръчани много икони и евангелия на български език и населението започва да образова младото възрожденско поколение на Копривщица. Едни от Копривщенците, оставили своя отпечатък в борбите за освобождение на България, са Каблешков, Каравелов, Бенковски, Найден Геров, Йоаким Груев и много други видни личности.
Днес Копривщица привлича много туристи заради възрожденската си архитектура, съхранения бит и култура и красивата си природа. През последните няколко години градчето се превръща в предпочитана туристическа дестинация, която впечатлява с архитектурата си и историческото си наследство и същевременно предлага комфорт и съвременни удобства.
Сгушена в планината, Копривщица предлага една тиха и спокойна почивка. Може да се отседне в малките семейни хотелчета, запазили облика и духа на възрожденското, с красивите си дворове, обсипани с цветя. Чистият въздух и планинския климат предлагат едно прохладно лято, без задух и горещина. През лятото планината е приятна за излети и разходки, а туристическите маршрути в региона са леки и достъпни за преход. През зимния сезон условията за туризъм не са добри, но в слънчевите дни градчето е приятно за разходка. Отрупаната със сняг Копривщица обаче не предлага условия за ски туризъм, тъй като все още не са изградени писти и влекове. И все пак снежната картина с пушещите комини, пукащите дърва в камината, мириса на планинските гозби и красивата българска музика придават невероятен чар на тази бяла Копривщица.
Сред забележителностите на Копривщица е символът на града - Мавзолеят на Априлци, посветен на жертвите на Априлското въстание. Проектът за изграждането му е дело на проф. П. Цветков. Мавзолеят е изграден в периода 1926 – 1928 г от местни каменоделци, а строежът е финансиран от благодетеля на града хаджи Ненчо Палавеев.
Мавзолеят представлява куполо-пирамидален монумент на два етажа. На долният етаж се намира костницата, а горната част представлява малък параклис, над който има вградена мраморна плоча с надпис „За Априлското въстание 1876г. от което изгря зората на българската свобода. Издигна Хаджи Ненчо Палавеев – 1926г.” Мавзолеят е разположен в центъра на града на площад „20 Април”.
Паметникът на Георги Бенковски е най-високата забележителност на града. Високата 11 м скулптура изобразява Бенковски на препускащ кон. Под него лежат пет морени, символизиращи вековете на робство. В основите са издълбани думите на Бенковски: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”. Цялата скулптура сякаш излиза от скалата. Изработването й е било възложено на скулптора Христо Танев и арх. П. Татаров.
Паметникът на организатора и ръководителя на Априлското въстание в Копривщица, апостолът, който превзе конака и написа огнената прокламация, известна с името „Кървавото Писмо” - Тодор Каблешков, се намира близо до родния му дом – сега музей. Паметникът, висок 2,9 м, е разположен в малка градинка с каменни стъпала, калдъръм и тревна площ.
Скулптурата е дело на авторския колектив скулптор Йордан Гаврилов, доц. арх. Георги Папагалов и арх. Иван Николов.
Паметникът „Първа Пушка” е създаден по проект на арх. Дудулов през 1928. Паметникът представлява правоъгълен гранитен блок. В средата му е вградена бронзова отливка с барелеф, на която е изобразен Копривщенски въстаник с пушка в ръка на фона на разлюляна камбана. От двете страни на барелефа е издълбан текстът: „Вий седмината: Георги Тиханек, Вельо Сирекът, Георги Каменарчето, Вельо Мирчев, Недельо Тиханек, Иван Фурнаджията, Илия Ненчов – вий пуснахте тук, на това място, първия куршум против петвековния потисник и понесохте венеца на борческата слава за освобождение. Отечеството вечно ще ви слави.” Паметникът е поставен на мястото, където първият изстрел дава началото на Априлската епопея – изстрелът, с който Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин на 20 април 1876г.
Един от най-хубавите паметници в България, един шедьовър на проф. Иван Лазаров се намира в Копривщица – Паметникът на Майката. Паметникът е създаден през 1934 г., три години след пренасянето на тленните останки на поета Димчо Дебелянов. Изработен е от айтоски камък и представлява статуя на възрастна жена (майката на поета), приседнала на прага на портата, потънала в скръб и размисли, чака детето си да се върне. Образът на скулптурата е много реалистичен и чувствен, оказва изключително въздействие. На лицевата част на портата са издълбани строфите на поета „...и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете...”.
Паметникът първоначално е бил поставен близо до мястото, където са положени тленните останки на поета, в двора на църквата „Св. Богородица”. Но през 1940 г носът на статуята е счупен и в последствие е възстановен, но уви не много сполучливо. През 1969 г копие на паметника е поставено до гроба му, а в двора на дома на поета е поставен оригиналът, където се намира и до днес там.
Много от възрожденските къщи в Копривщица са превърнати в музеи.
Родният дом на Любен и Петко Каравелови е една от тях. Тя се намира близо до реката, в обширен сенчест двор с три постройки в него – зимна и лятна къща и селскостопанска сграда.
Зимната къща е построена първа, преди опожаряването на Копривщица. Тя представлява едноетажна постройка с няколко стаи. Построена е през 1810 г. Десет години по-късно е построена селскостопанската сграда – през 1820 г. В нея днес се намира експозиция с вещите на Любен Каравелов. Сред тях най-голям интерес предизвика печатарската му машина от 1871 г, на която той е печатал вестниците си, списание „Знание” и вестник”Знаме”. След Освобождението на нея е отпечатана и първата Българска Конституция.
Лятната къща е построена през 1835 г. Тя представлява двуетажна сграда с голям чардак на втория етаж. Тук е експозицията с вещи на Петко Каравелов, забележителен политик и по-малък брат на Любен Каравелов. Тук се намират и вещи на Лора, дъщеря на Петко Каравелов и съпруга на поета Пейо Яворов.
Къщата на Димчо Дебелянов също е отворена за посещения. Построена е през 1830 г от дядото на поета. Тя представлява двуетажна сграда с чардак. Отличава се с ниския си таван на първия етаж. Къщата е запазила подредбата и автентичността си. Сред предметите, които могат да се видят тук, е и родната люлка на поета.
Родната къща на Тодор Каблешков е една от най-забележителните възрожденски къщи в Копривщица. Тя е строена от местния майстор Генчо Младенов, но следвайки архитектурата на Пловдивските къщи. Цялата постройка е симетрична, организирана около централно разположения голям кръгъл салон.
През 1935 г.
Каблешковата къща е една от първите реставрирани постройки. В нея са били изложени експонати, събирани за градския музей. Днес къщата е с автентичната си подредба и съхранява вещи, снимки, книги, разказващи за живота на Тодор Каблешков.
Ослековата къща, в която в момента се помещава етнографският музей на Копривщица, е един от архитектурните паметници на града. Тя също следва Пловдивския стил на архитектура. Разположена е в тесен двор и се състои от високо мазе, приземие и етаж. Строена е през 1856г. за Ненчо Николов Ослеков от самоковския майстор строител Уста Минчо. Тя очарова с богатите стенописни украси и прекрасната си дърворезба. Сред предметите, описващи бита на Копривщенци, тук могат да се видят и женски накити, колекции от плетени чорапи и кенета (фини дантели, изработвани върху основа от конски косми) както и работни пособия на копривщенските абаджии.
Ослековата къща има не само архитектурно значение, но е и с историческо значение за Копривщица. Ненчо Ослеков, собственикът на къщата, е бил търговец, но преди да започне да се занимава с търговия на гайтани и аби, той е събирал беглика – данък за дребния добитък. През този период материалното му състояние и общественото му положение се подобряват. Но въпреки това той активно участва в революционерските борби. В салона на неговата къща са изработени дрехите за въстаниците. След разгрома на Априлското въстание той е заловен и обесен в Пловдив на 27 Юни 1876 г.
Лютовата къща се намира в Средната махала на Копривщица. Къщата е строена от пловдивски майстори през 1854 г за бегликчията и джелепин Стефан Топалов. Постройката не впечатлява с външната си фасада, но вътрешната украса е изключително богата. В салона е имало по-стар стенописен слой, който вероятно е от построяването й. Вторият слой, този който се вижда и днес, покрива стените на всички стаи на етажа.
През 1906 г къщата е купена от местния търговец Петко Лютов, откъдето идва и името на къщата.
В приземния етаж на къщата има постоянна изложба на килими и колекция от съвременни плъсти, дарена от майстора на художествените занаяти Мария Будурова. Плъстите са нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна, които се използвали за застилане на подове, както и като дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна. минерални извори и маслодайни рози курорт, село
Старосел - известно с едни от най-впечатляващите археологически находки, курортното планинско селище Панагюрски колони, местността Барикадите и др.
Размер на текста
Копривщица
Копривщица