На 50 км от Бургас, сгушен в Карнобатската котловина и пазен от Хисарските възвишения, се намира Карнобат – град с история и традиции.
Карнобат е град с богато и героично минало. Само на 7 км и половина от днешния град се намира среновековната крепост Маркели, която е една от най-важните крепости в Българо-византийските войни. Тук са се водили много сражения в средата на VІІІ и нач. на ІХ век. През 792 г. хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин ІV, а хан Крум превръща крепостта в най-големия и укрепен лагер на юг от Стара планина.
От ХV-ти век насам градът става административен, стопански и търговски център, а през Възраждането е обединителен център на културно- просветното дело в района и карнобатлии взимат дейно участие в борбите за църковна независимост.
Стъпили веднъж на карнобатска земя, няма как да не се опиете от историята на този неповторим град. В самия Карнобат, а и в околностите има какво да се види.
Няма как да пропуснете родната къща на Димитър Полянов, която е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на ХІХ век. Сега в къщата-музей на писателя се съхраняват негови ръкописи, рисунки и лични вещи.
Църквата „Свети Йоан Богослов” е един от символите на града. Тя е построена през 1881 г. на мястото на изгорената от турците стара църква. В старата част на града се издига Часовниковата кула, която е построена през 1874 г. в чест на просперитета на града през Възраждането. Съвсем близо до часовниковата кула се намира Синанбейов хамам или турската баня. Тя е изградена в третата четвърт на ХV век и е една от малкото изцяло запазени сгради от този тип в Южна България. За съжаление в момента е затворена за посетители.
Джамията, известна още с името „ Черната джамия”, впечатлява със своята архитектура. Построена е на мястото на по-ранен мюсюлмански храм през 1821 г.
Ако са ви интересни музеите, Карнобат има дълга история в музейното дело. Още в далечната 1921 г. Атанас Караиванов създава първата музейна археологическа сбирка в града. Сега историческият музей има 5 отдела - Археология, Етнография, Художествен, Природа и История, където са представени уникални археологически находки, традиционни облекла и накити, художествени произведения на карнобатски творци, а в отдел Природа могат да се видят някои от световно застрашените видове птици като ливаден дърдарец, белоока потапница, сив жерав и други.
Околностите на Карнобат също са богати на история и впечатляват с карасива природа. Само на 20 км от града се намира Костенската църква - красива с възрожденския си архитектурен стил, а в близост до нея се издига бюст-паметникът на Софроний Врачански, който е работил в Карнобатска епархия още като поп Стойко Владиславов.
На 15 км от Карнобат се намира Стралджанското блато, което в миналото е било най-голямото вътрешно езеро в България. Стралджанското блато е особено интересно за орнитолозите, тъй като тук се срещат ням и поен лебед, голямата бяла чапла, белочелата гъска и други видове птици. Край село Венец се намира защитената местност „Лаликото”, където има находище на защитеното урумово лале.
Природните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството (зърнено-житни и фуражни култури, трайни насаждения, праскови, череши, малини), а отрасълът с най-големи традиции е лозарството. Карнобатският край е известен с производството на едни от най- хубавите вина и ракии в България.
В община Карнобат има условия за развитието на спортен риболов, лов и екотуризъм. Горите са широколистни, има гори от благун, цер, космат дъб. Срещат се билки като шипка, глог, маточина, лайка, мента и равнец. Любителите на гъби могат да си съберат вкусни манатарки и пачи крак. Голямо е разнообразието на дивеч за запалените ловджии: сърни, диви прасета, лисици, зайци, а от птиците се срещат пъдпъдък, яребица и горски бекас. Риболовците могат да се радват на богат улов от шаран и таранка в изкуствените водоеми.
Карнобат