Bulgaria Inside

В сърцето на Родопите, почти до южната граница с Гърция, се е сгушило красивото градче Златоград. Едва ли ще е изненада, ако кажем, че регионът на Златоград е населен от дълбока древност. При археологически разкопки са открити средновековни некрополи и останки от тракийско погребение.
 
Заради белите си къщи и в бяло измазаните зидове на домовете, в миналото днешния Златоград бил наричан Беловидово. По време на османското владичество градът носел името Даръ-дере, което означавало "просо" и "тясно", но според местните хора двете думи по никакъв начин не се отнасят до Златоград. Затова пък според друго местно обяснение Даръ-дере идва от Дер-и-Дааре, което означавало "врата на водата, на изобилието". Хората от Златоград са по-склонни да вярват на това тълкувание на името, защото днешния град възниква по течението на двете реки, които събирайки се правят река Върбица.

След Освобождението на България от османско владичество, Златоград получава днешното си име.

Един от най-легендарните герои на родопския край Делю Войвода е родом от Златоград. Според преданията Делю бил роден в бедно семейство, занимавал се с абаджийство, гайтанджийство и бояджийство. За да предпази сестрите си, които трябвало да бъдат потурчени, станал хайдутин. Делю заедно със своята вярна дружина обикалял Родопите и наказвал злосторниците. Легенди се носели за смелостта на юнака - куршум не го ловял, а геройствата му били безчет. Според преданията Делю бил убит чрез измама - взели негова сребърна монета, отлели от нея куршум и го убили.  Хората възпели в песни героя, които се пеят и до днес. Една от тях е прочутата „Излел е Делю Хайдутин”, изпята от Валя Балканска, която и до днес звучи в Космоса. В Златоград можете да видите камъка, върху който хората вярват, че славният хайдутин паднал, след като бил покосен от куршума. На друг паметник в града Делю хайдутин е изобразен в цял ръст, прегърнал любимата си Гюлсюме, която била с мюсюлманска вяра.

Най-голяма гордост на Златоград наред с вековната история и величествената природа, е Етнографският ареален комплекс Златоград. Той е уникален и единствен по рода си заради факта, че е плод единствено и само на частна инициатива.

Идеята за създаването му е осъществена с капиталите на частна фирма през 2001 г, като и до днес той си остава частна собственост. Подобен е на Етъра до Габрово, но златоградският се намира в сърцето на града и достъпът до него е лесен и бърз. И тук човек може лесно да изгуби връзката с действителността и да се потопи в отминали епохи, да стои и часове наред да наблюдава майсторството на занаятчиите. По-подробна информация за комплекса в Златоград можете да намерите тук.

Времето лети незабелязано, когато се разхождате из етнографския комплекс на Златоград. Ако ви остане време можете да посетите музейната сбирка на просветното дело в Средните Родопи. Експозицията се намира в сградата на Взаимното училище. Пресъздадена е класна стая с всички необходими предмети - пясъчници, мастилници, карти за обучение и др. На втория етаж на Взаимното училище се намира миндерлъкът, където учителите си отпочивали.

В една от къщите в етнографския комплекс има музейна сбирка на съобщенията. Тук са изложени стари телефонни и телеграфни апарати, морзови апарати, ръчни пощенски теглилки. Интересни са фотографиите и множеството документи, освен това музеят работи и като пощенска станция, а усещането да пуснеш картичка от тук, е наистина специално.

Разхождайки се из Златоград можете да посетите някои от християнските храмове. В центъра на града се намира храм "Успение Богородично”. Църквата е вкопан близо метър в земята, тъй като е строена по време на османското владичество - през 1834 г. Трудно бил изграден храмът заради непрестанните проблеми - през деня майсторите градяли, а нощем османлии разрушавали. Историята разказва, че братята Готовци решили да причакат разрушителите на храма и да ги убият. Една нощ те се скрили в близост до строежа, а когато се появили тримата злосторници, братята, покрити с бели чаршафи се изпречили на пътя им. Единият от тях умира от страх, а другите двама са удушени и хвърлени в кладенеця. Братя Готовци избягали в Гърция, а по-късно храмът бил довършен докрай.

Интересни са иконите на църквата "Успение Богородично", тъй като по-голямата част от тях са донесени от Света гора. Майсторите от Самоковска и Тревненска школа също са творили икони за храма, а една от иконостасните икони е дело на Захари Зограф.

Близо до етнографския комплекс се намира друга църква - „Св. Георги", построена през 1871 г. Подобно на храма „Успение Богородично” и тук по-голямата част от иконите са от Света гора, но има и такива донесени от Трявна и Самоков. 

След приятна обиколка през историческите и религиозни забележителности на Златоград, си отделете време за посещение на някоя от местните механи. Освен на традиционната българска обстановка, родопска музика, можете да се насладите и на характерните за Родопите ястия.