Bulgaria Inside

Златното съкровище от село Изворово, Южен Сакар, е открито при редовни археологически разкопки през лятото на 2008 г. То се датира от от бронзовата епоха (ІІІ–ІІ хилядолетие пр. Хр.). Археолозите са проучвали могила с размери 31 м в диаметър и височина 2,9 м и в резултат на проучването са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II век сл.Хр. (римски период).

През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.

На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста.
 
Д-р Бориславов, археологът, ръководил разкопките, предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените.

Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.

Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и европейския континент.

Съкровището може да се види в Националния исторически музей.