публикувано на 15.03.2012, 13:06 Автор: BulgariaInside
Един от най-красивите български градове е Елена. Намира се в северната част на България, на север от Стара планина, по поречието на Еленската река. Градът е разположен на 38 км от Велико Търново.
Не се знае много за историята на Елена. В района са намерени много останки от древни времена, което сочи, че местността е обитавана от най-дълбока древност – вероятно още 6000 години пр.н.е. За съвременното селище първите сведения са от 1430 година, когато градът е известен с две имена – Еляна и Стръмена. По време на османското робство в този район са се заселили много непокорни българи, бягащи от от терора на поробителите и опитите за помохамеданчване.
През Възраждането Елена се оформя като занаятчийски и търговски град, а непокорният дух на заселниците е причина и за куртурното развитие на местното население. По-важните събития от тази епоха, касаещи борбите на българския народ за освобождение, са белязани със силно присъствие на хора от Елена – Велчова завера и Търновско въстание.
През Възраждането Елена е бил единственият град в границите на днешна България с 3 православни храма. Всеки един от тях има дълга и тежка история и днес се радват на голям интерес от страна на туристите.
Най-старата светиня на Елена е църквата Свети Никола. За нея се знае, че е съществувала още в началото на XVI в., а вероятно и преди това. Храмът е бил важно средище на християнската култура. Тук се пазели много старинни ръкописи и пергаменти. През 1800 година градът е нападнат от кърджалии и храмът е опожарен. Колекцията от ръкописи изгаря и е безвъзвратно загубена.
Еленчани събират средства и тайно започват строежа на нова църква на мястото на изгорената. Според преданието новата сграда била съградена за 40 дни и нощи, вкопана в земята и с еднометрови зидове, за да не привлича неприятелско око. Въпреки това османските власти дочули за строежа и изпратили проверка, за да се установи дали тук не се извършва непозволен строеж на храм. Еленските големци се мобилизирали и префасонирали новопостроената сграда, за да заприлича на стар опушен обор. Така проверката минала и турците не се и усъмнили в измамата. Църквата е изографисана през 1817 година от еленски майстори, а техните стенописи днес са обявени за паметник на културата с национално значение.
Не се знае много за историята на Елена. В района са намерени много останки от древни времена, което сочи, че местността е обитавана от най-дълбока древност – вероятно още 6000 години пр.н.е. За съвременното селище първите сведения са от 1430 година, когато градът е известен с две имена – Еляна и Стръмена. По време на османското робство в този район са се заселили много непокорни българи, бягащи от от терора на поробителите и опитите за помохамеданчване.
През Възраждането Елена се оформя като занаятчийски и търговски град, а непокорният дух на заселниците е причина и за куртурното развитие на местното население. По-важните събития от тази епоха, касаещи борбите на българския народ за освобождение, са белязани със силно присъствие на хора от Елена – Велчова завера и Търновско въстание.
През Възраждането Елена е бил единственият град в границите на днешна България с 3 православни храма. Всеки един от тях има дълга и тежка история и днес се радват на голям интерес от страна на туристите.
Най-старата светиня на Елена е църквата Свети Никола. За нея се знае, че е съществувала още в началото на XVI в., а вероятно и преди това. Храмът е бил важно средище на християнската култура. Тук се пазели много старинни ръкописи и пергаменти. През 1800 година градът е нападнат от кърджалии и храмът е опожарен. Колекцията от ръкописи изгаря и е безвъзвратно загубена.
Еленчани събират средства и тайно започват строежа на нова църква на мястото на изгорената. Според преданието новата сграда била съградена за 40 дни и нощи, вкопана в земята и с еднометрови зидове, за да не привлича неприятелско око. Въпреки това османските власти дочули за строежа и изпратили проверка, за да се установи дали тук не се извършва непозволен строеж на храм. Еленските големци се мобилизирали и префасонирали новопостроената сграда, за да заприлича на стар опушен обор. Така проверката минала и турците не се и усъмнили в измамата. Църквата е изографисана през 1817 година от еленски майстори, а техните стенописи днес са обявени за паметник на културата с национално значение.
Етикети / Тагове
|
Елена