През 1973 г. манастирът „Свети пророк Илия“ край Горна Оряховица е обявен за паметник на културата от национално значение.
Обителта е основана през ХІІІ в., по време на Втората българска държава, но когато земите ни са завладени от турците, манастирът е опожарен и оставен на стихията на времето.
Проучванията на светите руини започват в началото на XX в. – през 1908 г. арабаджийският еснаф в града провежда разкопки и открива основите на манастирската църква. Размерите й са 8 на 4 метра. Зидове, широки повече от метър, са ограждали двора на обителта през средните векове, икона на Света Богородица, открита при разкопките, е датирана към ХVІ в. Тази икона на Божията майка и днес се намира в църквата на манастира.
Родолюбивите горнооряховчани събират пари, за да възстановят светинята. През 1937 г. върху основите на старата църква „стъпва“ новосъграденият храм, чието строителство завършва на следващата година, а през 1940 г., на 22 септември, храмът е осветен.
Година по-късно горнооряховчани, пак с дарения, купуват от Чехия месингова камбана за църквата на „Свети пророк Илия“. През 70-те години на XX век храмът е изографисан.
Днес, когато манастирските порти отваря и затваря игуменката, майка Пелагия, единственият обитател на духовното поселище, строителните работи не спират. Изгражда се цяло ново крило към манастира, който жителите и гостите на Горна Оряховица обичат да посещават не само на празника на светеца - 20 юли – Илинден, а и през почивните си дни. Там те откриват тишината, покоя, чистата природа, до които не успяваме да се докоснем в напрегнатия делник.
Да опазим земята си, апелира и световното движение „Екофорум за мир“, чийто почетен член е и град Горна Оряховица. От 1995 г., когато на 24 и 25 октомври в гр






Увеличи




Горнооряховски манастир Св. Пророк Илия