Bulgaria Inside

Манастирът „Света Богородица ” или Горноезеровският манастир се намира само на няколко километра от Бургас, между кварталите "Горно Езерово" и "Меден рудник". Малък тесен път между двата бургаски квартала се вие като змия през пустото голо поле. И там, насред нищото, изведнъж пред вас се изправят белите стени на манастира, красив и сгушен в една долчинка.

Легендите разказват, че на това място още от тракийско време е имало езическо светилище. След покръстването българите построили православен храм на мястото на тракийското светилище. С годините храмът запада и на негово място се появява днешната света обител. Вероятно манастирът е основан през XII век, като заради лековитите води, извиращи под него, тук е имало и отделение за лечение на болни хора.

Първите документирани сведения за съществуването на манастира са от 1892 г. В общински протоколи той е споменат под името „ Аязмото ”. От Освобождението до 1944 г. манастирът е много тачен и посещаван от бургазлии. През тоталитарния режим хората не престанали да ходят, но тайно.

През 1982 г. група вярващи започват да възстановяват наново позападналия манастир. Една жена - майка Серафима, се посвещава на Бога, приема монашеството и оттогава до днес се грижи за възстановяването и подръжката на светата обител.

В момента манастирът „ Света Богородица ” има две църкви, като едната - „ Свето Рождество Богородично ” е уникална с формата си на ротонда. Има жилищна сграда на три етажа, магерница и стопански сгради. Най-интересни са параклисите, които до момента наброяват 40. Всяко параклисче носи името на различен светия и някои от тях са построени върху кладенчета с лековита вода.

Всеки от седемте минерални извора е с различен химически състав и различни лечебни свойства на водата. Лековитите извори са били известни още от дълбока древност.

Сестра Серафима сама се грижи за манастира, като продължава да строи параклиси и да благоустроява светата обител. Много бургазлии си правят пикник край манастира, където намират спокойствие от шума на големия град.