Bulgaria Inside

Горна Оряховица се намира в Северна България, на няколко километра от Арбанаси и съвсем близо до Велико Търново.

Районът на днешния град е бил населен още преди хиляди години. Още през V хилядолетие преди Христа недалеч от очертанията на съвременния град има поселище. Достигнали до нас неолитни оръдия на труда от кремък и фрагменти от богато украсени керамични съдове разказват за поминъка на скотовъдците и земеделците тук.

По-късно тракийското племе кробизи се установява в местността Кованчукуру (Пчелното място) - между възвишението Камъка и Арбанашкото бърдо. Съществувало е и светилище, където жреците са измолвали благоволението на боговете. Днес на това място се намира манастирска църква.

Сребърни монети бележат стъпките на Филип и Александър Македонски - двамата завоеватели минали по тези земи през IV век преди Христа. През I век пр. н. е. римляните издигат град върху останките на старото тракийско селище. Садят лозя и правят вино до самото идване на славяните.

От VII до XII век животът тук сякаш спира. Но когато в края на XII век въстанието на Асен и Петър възстановява българската държава, възниква необходимостта от охрана на новата столица Търново. Затова към 1190 г. на място, отдалечено на 4 км от днешна Горна Оряховица, е издигната крепостта Ряховец.

Според някои източници персийската дума "рах" (път) дава наименованието на селището, макар други да твърдят, че две орехови дървета - по-голямо и по-малко, растели в центровете на двата града, та затова местните ги нарекли така. Има и трета легенда - че крепостта е взела името на търновския болярин – Рахо. Османските завоеватели не разрушава крепостта, а настанява в нея гарнизон. През 1444 г. обаче полско-унгарският крал Владислав III Ягело - Варненчик, минава оттук и оставя след себе си руини.

Три селища - Мала, Средна и Голяма Ряховица, съществуват тук в първите десетилетия след идването на османците. По-късно остават само голямото и малкото - днешните Горна и Долна Оряховица.

Султански ферман от 1538 г. дава на Ряховец определени привилегии, благодарение на които тук се развиват занаятите и търговията. Така, когато през 1780 г. селището е обявено за град, има 3 големи пазара и 4700 жители, обединени в 14 еснафа. Пет църкви приютяват и пазят вярата и народността на ряховчани.

1822 г. е "рождената дата" на образованието тук - отец Зотик открива килийно училище, в което обучава девет момчета. През 1859 г. Иван Момчилов, основателят на Еленската даскалоливница, въвежда класното обучение, 10 години по-късно в града вече има и читалище.

Бунтовната пролет на 1876 г. заварва Горна Оряховица като център на Първи революционен окръг начело със Стефан Стамболов. Тайният комитет е основан от Васил Левски още през пролетта на 1869 г., на народното дело се посвещават братята Вичо и Сидер Грънчарови, Иван Семерджиев, Георги Измирлиев. Въстание обаче така и не избухва тук - заради предателство. Свободата идва на 8 юли 1877 г. - с руската войска.

Новият век пристига в Горна Оряховица с току-що открита жп гара (1899 г.). В града има 2 работилници за цигли, 1 пивоварна, 5 тютюневи и 2 содо-лимонадени работилници.

През 1909 г. започва производство Бонбонената фабрика. През 1913 г. Българо-чешко акционерно дружество построява Захарна фабрика под ръководството на инж. Рудолф Пицка. Силното земетресение от 13 юни 1913 г. я срива до основи, както и много обществени и частни сгради, църквите и жп гарата.

Пред 20-те години на XX век градът се изправя на крака. Започва строежът на летището - първото в Северна България, слага се началото на електрификацията. След Втората световна война Горна Оряховица се утвърждава като един от транспортните и промишлени центрове на Северна България.

Днес в града живеят повече от 40 000 души. Горнооряховчани се гордеят с видните си съграждани Никола Петков, Атанас Буров, Петко Момчилов, Иван Радославов, Лиляна Бочева.

Жив поддържат духа на културата читалищата "Напредък 1869" и "Братя Грънчарови", Регионалният исторически музей, Градската художествена галерия, Младежкият дом. Славата на града разнасят по целия свят Валери Божинов, Цветан Гашевски, Виктор Чучков, Смесен хор "Славянско единство".

На прочутия местен суджук горнооряховчани посвещават цял един ден от цикъла празненства през последното десетдневие на май, когато е и празникът на града. Освен това от 21 декември 2011 г. "Горнооряховският суджук" е обявен за защититено българско географско указание от Европейския парламент.

Гражданите и гостите на Горна Оряховица отдават почит на покровителя на града - свети пророк Илия, в едноименния манастир, посрещат големите православни празници в Петропавловския манастир над Лясковец, дишат чист въздух по екопътеките до хижа Божур, по поречието на Янтра до село Правда и до архитектурния резерват Арбанаси.