Гложенският манастир е разположен в Северната част на Стара Планина, в т.нар. Тетевенски Балкан, близо до селата Гложене и Малък Извор. Името си носи от близкото село Гложене и от свързващата ги легенда.
Според преданието, село Гложене е основано през 1230 г. от заселилия се по тези земи киевски княз Георги Глож. Князът получил разрешение и благословия за заселването си лично от българския владетел Иван Асен II, заради помощта, която му оказал при битката при Клокотница срещу византийския император Теодор Комнин.
Според легендата князът носел със себе си чудодейна икона, а скоро след заселването си построил света обител в подножието на Стара планина. Иконата обаче няколко пъти изчезвала от манастира и винаги била откривана на едно и също място – на високите скали над светата обител. Монасите изтълкували това като знак, че манастирът трябва да бъде преместен и изграден отново на скалите, посочени от иконата.
В края на XIV в. върху висящите отвесни скали на възвишението бил съграден нов манастир, в чиято черква била положена чудната икона. Двата манастира били свързани от тунел и съществували паралелно за кратко време. Храмът в манастира бил създаден с основаването на светата обител, но за съжаление е унищожен от силното земетресение през 1913 г. За него е известно, че е бил богато украсен със стенописи. Днешната черква на манастира е изградена през 1931 г..
Манастирът се състои от храм и заобграждащи го спални помещения. Сградите около черквата образуват затворен вътрешен двор и отдалеч манастирът прилича на средновековен непристъпен замък, кацнал върху стръмни и опасни скали. Спалните помещения били построени наново през 1856 г., след като опустошителен пожар ги изпепелил до основи.
По време на възраждането там се е развивала интензивна просветна дейност, в манастира са се подготвяли учители и свещеници, а в околните села с подкрепата на монасите били отворени килийни училища и метоси. Васил Левски често посещавал светата обител, освен това той основал в с. Гложене и революционен комитет.
След Освобождението през 1893-94 г. тук е хвърлен в тъмница Великотърновският митрополит Климент, известен също и със светското си име Васил Друмев. Заради пламенна реч в защита на Православната църква, която грешно била изтълкувана като агитация срещу княз Фердинад, изповядващ католицизма, тогавашният министър-председател Стефан Стамболов заточил Митрополит Климент на строга тъмница именно в Гложенския манастир. След падането на правителството на Стамболов митрополитът бил освободен и реабилитиран.
Според преданието, село Гложене е основано през 1230 г. от заселилия се по тези земи киевски княз Георги Глож. Князът получил разрешение и благословия за заселването си лично от българския владетел Иван Асен II, заради помощта, която му оказал при битката при Клокотница срещу византийския император Теодор Комнин.
Според легендата князът носел със себе си чудодейна икона, а скоро след заселването си построил света обител в подножието на Стара планина. Иконата обаче няколко пъти изчезвала от манастира и винаги била откривана на едно и също място – на високите скали над светата обител. Монасите изтълкували това като знак, че манастирът трябва да бъде преместен и изграден отново на скалите, посочени от иконата.
В края на XIV в. върху висящите отвесни скали на възвишението бил съграден нов манастир, в чиято черква била положена чудната икона. Двата манастира били свързани от тунел и съществували паралелно за кратко време. Храмът в манастира бил създаден с основаването на светата обител, но за съжаление е унищожен от силното земетресение през 1913 г. За него е известно, че е бил богато украсен със стенописи. Днешната черква на манастира е изградена през 1931 г..
Манастирът се състои от храм и заобграждащи го спални помещения. Сградите около черквата образуват затворен вътрешен двор и отдалеч манастирът прилича на средновековен непристъпен замък, кацнал върху стръмни и опасни скали. Спалните помещения били построени наново през 1856 г., след като опустошителен пожар ги изпепелил до основи.
По време на възраждането там се е развивала интензивна просветна дейност, в манастира са се подготвяли учители и свещеници, а в околните села с подкрепата на монасите били отворени килийни училища и метоси. Васил Левски често посещавал светата обител, освен това той основал в с. Гложене и революционен комитет.
След Освобождението през 1893-94 г. тук е хвърлен в тъмница Великотърновският митрополит Климент, известен също и със светското си име Васил Друмев. Заради пламенна реч в защита на Православната църква, която грешно била изтълкувана като агитация срещу княз Фердинад, изповядващ католицизма, тогавашният министър-председател Стефан Стамболов заточил Митрополит Климент на строга тъмница именно в Гложенския манастир. След падането на правителството на Стамболов митрополитът бил освободен и реабилитиран.
Днес манастирът е вече достъпен и с автомобилен транспорт. Някогашната магерница е преустроена в ресторант с богато меню, а желаещите могат да наемат стая в самия манастир и да пренощуват там.






Увеличи







Гложенски манастир