Bulgaria Inside

Град Вършец се намира в област Монтана и е център на община Вършец. Градът е разположен в котловина в подножието на Западна Стара планина, по двата бряга на река Ботуня.

Вършец е разположен на 90 км от София през Петроханския проход или на 130 км, ако се мине по магистрала „Хемус”. До Монтана и Враца разстоянието е по 33 км. Най-близката жп връзка е гара Лакатник в Искърския пролом. От Лакатник до Вършец има живописен планински път (27 км). С някои от влаковете, спиращи на гара Лакатник, има автобусна връзка за Вършец. 

За историята на тези места ни говорят керамичните съдове, открити в околността на Вършец и експонирани в музейната сбирка. Те се датират към 3 хилядолетие пр.Хр.

На юг от Вършец, над квартал "Заножене", има крепост от римско време. Свидетелство за наличието на живот през Античността са латинските надписи и останките от архитектурните елементи, открити в околността на града и съхранявани в музейната сбирка. Според някои местни деятели името на античния град е Медека. Селището е споменато в османски регистри от XVI век под името Виришниче.

Славата на града е свързана с минералните извори, които го превръщат в най-големия балнеоложки курорт в Северна България. Минералната вода и мекият планински климат създават благоприятни условия за балнео-климатолечение.

Вършец става първият български балнеоложки център в началото на XX в. в резултат на дейността на д-р Дамян Иванов, завършил медицина в Австрия, който е и първият балнеолог в България. Той прилага знанията си във Вършец и създава курорт от европейско ниво, любимо място на елитното общество на столицата от преди 1944 г.

През този период се създава и характерният облик на Вършец. Първата държавна минерална баня е създадена през 1910 г. Създава се и вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина, на площ от 800 дка с борови насаждения и специално донесени екзотични видове. В центъра на града се намира Слънчевата градина.

От двете страни на главната улица са посадени чинари, зад които са подредени редица характерни за епохата вили, повечето от които са реставрирани.

Във Вършец е съществувало едно от първите казина в България. Това казино е посещавано от принц Кирил и е наричано Царското казино. В казиното е проведен и един от първите конкурси за красота, където през 1938 г. е избрана Мис Вършец. Всички тези сгради, носещи следите на късния европейски барок, създават особено приятна атмосфера, която напомня на онази отминала епоха.

След 1944 г. Вършец остава курорт, но поема курс към масов туризъм. Построени са няколко големи почивни станции, като градът е приемал над 200 000 души годишно. Почиващи са настанявани и в много частни домове.

Сред забележителностите на града е църквата „Св. Георги”. Тя е с внушителни размери, интересна е като архитектура и е добре подържана. Строежът и е продължил между 1902 г. и 1906 г. В града има също така малка, но интересна музейна сбирка. За посещението й няма входни такси, а работното време е от 09.00 – 12.30 и 13.00 – 17.30 ч.

Тук има и редица паметници. Най-голям е този, свързан със Септемврийското въстание. За това, че градският дух във Вършец е жив и сега, свидетелства паметникът на Висоцки, поставен в последните години.

В околността на Вършец има много приятни места за разходка, като не бива да се пропуска местността Водопада.

От Вършец могат да се направят и редица походи към Стара планина. Най-високият връх тук е обвитият в легенди връх Тодорини кукли (1785 м). Градът е изходна база за хижа Бялата вода. Освен възможности за различни преходи, околността предлага и пещери за любителите на спелеологията.

В туристическия информационен център на Вършец има възможност да се наемат велосипеди, с които може да се правят приятни разходки из околността. Друга възможност за спорт във Вършец са няколкото тенис корта.

В близост до Вършец, на около 12 км се намира Клисурският манастир "Св. Св. Кирил и Методий".

Не са малко възможностите за настаняване. Има няколко хотела от различна категория, както и по-малки семейни хотели.

Телефони на Туристически информационен център - Вършец: (+359)9527 3156, (+359)886 985858,

(+359)886 095676.