Bulgaria Inside

Велинград е разположен в Западните Родопи, в Чепинската котловина, на 50 км от Пазарджик, 80 км от Пловдив, 200 км от Смолян и около 140 км от София. Градът е разположен на 750 м надморска височина. Природата тук е много красива – градът е заобграден от родопски борове и зеленина.

За историята на Велинград се съди по останките, намерени в района на града. Според историците, тези земи са били обитавани още от VI-V в.пр.н.е. от траките. Вероятно районът е бил заселен заради минералните извори. В началото на първото хилядолетие Родопите преминали в границите на Римската империя и много римляни дошли в този край. Към траките и римляните през V-VI в н. е. се присъединили и славяни, а по-късно и прабългари. В района на Велинград има много останки от некрополи, крепости и селища, които ни разкриват историческото минало на този край.

През Средновековието районът на днешен Велинград често минава ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното му присъединяване към България става по времето на цар Калоян.

Предполага се, че Чепинският край пада под османско робство през 1373-74 година. През вековете на робството местното население многократно е било тероризирано от османците, част от хората били принудени насила да приемат исляма. И до днес тук има мюсюлмани, които обаче са съхранили много обичаи от християнското си минало.

През 1948 г. селата Лъжене, Чепино и Каменица се обединяват и така е поставено началото на Велинград. Градът е кръстен на партизанката Вела Пеева, каято била родом от Каменица.

Днес Велинград е един от най-големите балнеоложки курорти у нас. Това се дължи както на подходящия климат с мека зима и прохладно лято, така и на минералните извори в района на града. Тук се намира най-големият карстов извор в България – Клептуза. Счита се, че водите от местните извори влияят благоприятно на хора с проблеми в опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания, неврологични болести, хипертония и др.