Bulgaria Inside

Тесни калдъръмени улички, уникална архитектура, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат жителите и гостите на Благоевград в стария квартал „Вароша”. Той е съхранил будния си дух от епохата на Възраждането в малките раздвижени къщички. „Вароша” е разходка от едно изкуство към друго.

„Вароша” възниква през XVII век в подножието на Делвинския баир. През XVII и XVIII век кварталът има турски облик, а през XVIII век е единствената махала с християнско население, което се състои от около 150 – 200 семейства. По това време три моста свързват квартала с останалата част от града, която се намира от другата страна на минаващата през Благоевград река Бистрица. От другата страна на реката била чаршията и турската част на града.

През Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.

Като архитектурен силует благоевградският „Вароша” не се различава по нищо от останалите стари градове с това име в страната. До началото на XX век къщите са едноетажни с малки прозорци. След това навлиза тенденцията сградите да се изписват отвън. Пример за това е Мощанската къща от 1888 г., чийто автентичен облик е запазен до днес.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес две от къщите са частни, а останалите се използват за обществена дейност. Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Така, докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.

Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намира църквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев - Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей, дирекцията на Национален парк „Рила”. Кварталът е обявен за културен паметник.