Белоградчишките скали са може би най-известният скален феномен в България. Разположени са в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Обхващат участък, дълъг близо 30 км и се разделят на три групи – Фалковкса, Централна и Збеговска. Най-интересните образувания са в Централната група, южно от Белоградчик.
Милиони години природата е извайвала тези чудни форми. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в скалите. На места тяхната височина достига 200 метра. Сред най-интересните скални форми са тези, на които хората са дали имена, поради приликите им с действителни хора, животни и предмети - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.
За почти всяка фигура хората са измислили легенда. Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.
Най-популярни са легендите за Конника, Монасите и Мадоната с детето, както и за Момин камък. Преди много векове тук сред скалите имало девически манастир, където служела на Бога красивата монахиня Витания. Тя се влюбила в римлянина Антонио и от тяхната любов се родило дете. Монасите се събрали, за да осъдят грешницата, но в този момент по пътя се задал самият Антонио. Яхнал коня си, той бързал, за да спаси любимата и детето си. Внезапно гръм поразил и вкаменил всички и така се получила цяла група от каменни фигури – Конника, Монасите и Мадоната с детето.
Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късни и от българи, и от турци – Белоградчишката крепост.
Туристическа информация:
Работно време: лятно (от 1 април до 30 септември) - от 9.00 до 18 ч., без почимен ден; зимно (от 1 октомври до 30 март) - всеки ден от 9.00 до 17 ч.
Входни такси: възрастни - 4 лв., учащи и пенсионери - 2 лв.
Беседи: на български и на немски език - 5 лв.






Увеличи







Белоградчишки скали