Сред красивите Белоградчишки скали в западната част на Стара планина е разположена Белоградчишката крепост. Построена е по римско време, като нейната цел е била да охранява наблизо минаващия римски военен и търговски път.
Крепостта е била част от голяма фортификационна система – и до днес край близките села Арчар, Граничак, Кладоруб и Дъбравка могат да се видят останки от други по-малки крепости. Чрез различни сигнали крепостите си предавали информация.
Крепостта е съградена сред белоградчишките скали, като естествените каменни блокове се използват вместо стени на две от четирите й страни. След създаването на Българската държава крепостта продължава да играе важна роля в региона. Почти до края на XVIII в. тя запазва средновековния си вид, а през XVIII и XIX в. османците я преустройват и строят допълнителни съоръжения, вероятно с цел да се укрепи срещу австрийските походи през XVIII в., както и срещу силното местно хайдушко движение.
До края на XIX в. крепостта е запазена и поддържана, след което полаганите за нея грижи спират и тя постепенно запада. През XX в. тя е обявена за паметник на културата и е възстановена, така че днес туристите спокойно могат да я посещават.
Белоградчишката крепост е една от най-добре запазените крепости в България, вероятно поради факта че допреди 100 години тя е играела съществена роля за защитата на региона.






Увеличи







Белоградчишка крепост