Bulgaria Inside

В полите на Родопите, край долината на Чепеларска Река (известна още и като река Чая), на 10 км южно от Асеновград, на 29 км от Пловдив, на 89 км. от Смолян и на 1 км от село Бачково се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров - Бачковският манастир "Св. Богородица Петричка". Тази света обител, обединила в себе си три култури – византийска, старо-грузинска и българска, е третият по древност, слава и големина от действащите манастири на България след Зографския и Рилския.

Манастирът е създаден през 1083 г. от грузинския пълководец Григорий Бакуриани (Пакуриан) - велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, и неговия брат Абази. Първоначално манастирът се развива като център на грузинското монашество. В края на XI в. е основана и книжовна школа, наречена „Петриционска” на името на съседната крепост „Петрич”. През този период в манастира усилено се развива книжовна и преводаческа дейност и се осъществяват връзките между средновековна Грузия и Византия.

През 1344 г. манастирът, както и областта около него, е отстъпен на цар Иван Александър от византийската императрица Анна Савойска в замяна на помощ в борбата й с Йоан Кантакузин. През следващите двадесет години културният и духовен живот в манастира преживява подем. Цар Иван Александър покровителства светата обител и оставя големи дарения. През същия период черквата-костница е обновена, зазидани са отворените аркади на горният и долния етаж. В новообразуваните ниши се намират стенописи на самия цар Иван Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а на долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време е била престроена и църквата „Свети Архангели”, която според археологически разкопки датира от преди XIII в. Иконата в този храм "Събор на архангелите" е произведение на живописта от втората половина на XIV век.

През 1364 г, след завладяването на Пловдив, Станимашката крепост и региона от османската войска, Бачковският манастир минава в турско владение. Предполага се, че в края на XIV в, след падането на Второто Българско Царство, там е бил заточен Патриарх Евтимий. Там той е прекарал последните години от живота си, където е и погребан (1404 г). Мощите на патриарха остават в манастира до средата на XIX в.

За периода XV – XVI в се знае малко. Както повечето манастири в този период, той е бил ограбван и разрушаван. В края на XVI до средата на XVII в. манастирът е бил обновен. През 1604 г. е издигната запазената и до днес главна църква „Св. Богородица” . Тя е изградена върху основите на старата бакурианова църква, по образец на светогорските триконхални храмове. Там се съхранява един от най-ранните дърворезбовани иконостаси, който включва в себе си първата истинска лозница в орнаментите си (датира от първото десетилетие на XVII в.).

Но онова, с което Бачковският манастир е особено известен, е чудотворната икона „Св. Богородица Елеуса” от 1310 г. За пристигането на иконата в манастира не се знае почти нищо. Според някои иконата е подарък от братята грузинци Игнатий и Атанасий, но по-интересна е „божествената” легенда за нея. Тя разказва как иконата „прелетяла” от един грузински манастир, тъй като там не се отнасяли към нея с почит. Иконата на „Св. Богородица Елеуса” се пренася тук, в местността „Клувията”. Неугасващата светлина около нея привлича двама пастири – брат и сестра, които съзерцавали иконата и се любували на чудната светлина около нея цели три нощи, преди да съобщят в манастира. Монасите я принесли в църквата „Св. Богородица” и я поставили на иконостаса. Но на сутринта иконата я нямало. Открили я отново в „Клувията”. Те отново я върнали в манастира, но на сутринта иконата изчезнала. И това се повторило няколко пъти, докато един от монасите не разказал на братята си как насън му се присънила самата Богородица и обещала иконата й да остане в манастира, ако и бъде отделено специално място, в дясно при входа на храма, за да вижда всеки с какво сърце и каква вяра влиза в манастира. Богородица накарала монаха да обеща, че на всеки втори ден от Великден монасите ще я връщат обратно в „Клувията”.

И до днес иконата се намира в дясно при входа на църквата „Св. Богородица” и традицията по връщането й в местността „Клувията” се спазва. На мястото на „кацането” на иконата има извор със сладка лековита вода, а върху скалата е издялано копие на иконата. Там винаги гори кандило. Някои смятат че изворът – аязмото „Св. Архангел”, е кръстен на пастира, намерил иконата – Ангел.

Църквата „Св. Богородица” е изографисана през 1643 г. Тези стенописи от XVII в. показват илюстрации на сцени от стария завет и от църковния календар.

Трапезарията в манастира се намира в южното крило. Тя е изградена заедно с главната църква през XVII в. (1601 г) и изографисана заедно с църквата – 1643 г, от бачковския майстор Никола. Стенописите изобразяват библейски сцени, фигури на светци и монаси. Интересни са изображенията на седемте вселенски събора, както и илюстрираният текст на песнопенията за Богородица, известни като „Богородичен акатист”. В свода е изрисувано родословното дърво на християнските светители – дърво Йесеево. В основата му са изрисувани и образите на известни философи, считани за пророци в християнството – Аристотел, Сократ, Диоген и др. Мраморната маса, на която са се хранили монасите в този период, е запазена и до днес.

В манастирската библиотека има голямо разнообразие от визaнтийски, старогрузински и български книги. Тук се намира и уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. Специфичната филигранна емайлова украса, златните орнаменти и тоналните решения по книгите и ръкописите, запазени от този период, свидетелстват за значението на Бачковския манастир за развитието на златарството. Предполага се, че е бил център на златарството през XVII – XVIII в.

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. В началото на XIX в. гръцки майстор илюстрира и църквата „Св. Архангели”.

През 30-те години на XIX в манастирът е възобновен и през 1834 е застроен южният му двор. Построена е църквата „Св. Никола” (1838). Година по-късно (1839), игуменът на манастира по това време - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф да изографиса интериора и открития притвор на новопостроената църква. Той пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща и култура. Външната стена на трапезарията е изрисувана по-късно от Алекси Атанасов, който изографисва разгъната панорама на Бачковския манастир. Тази картина пресъздава религиозна процесия на изнасянето на чудотворната икона „Св, Богородица Елеуса” от всички монаси и ктитори, които са част от манастирската история. Процесията се нарича „Изнасяне на чудотворната икона” (1846 г.).

През XIX в. Бачковският манастир е един от духовните центрове в Българя. В края на века, 1895 г., манастирът е официално върнат на Българската екзархия.

В двора на Бачковския манастир могат да се видят много редки растителни видове като джинджифил, райска ябълка, магнолия, китайски бор, лаврово дърво. На изток от манастира по долината на р. Клувия, се стига до два интересни водопада. Тук вирее и рядък средиземноморски растителен вид – дървовидната хвойна.

Бачковският манастир е обявен за паметник на културата. Манастирът предлага леглова база от 200 легла. Малки семейни хотели в района на селото могат да ви помогнат да се доближите до бита и културата на родопчани.